Определение № 8673 от 11.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6039/2024 г.

Производството е по реда на чл.229 и следващите от АПК във връзка с чл.248 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. П. А. от [населено място], обл. Търговище, срещу Разпореждане № 660/17.05.2024г. по вх. № 1115/09.05.2024г. по адм.д. № 53/2024г. по описа на Административен съд - Търговище, с което е оставена без разглеждане молбата на А. за изменение на Решение № 613/08.05.2024г. по същото дело в частта за разноските. Твърди се неправилност на разпореждането и се иска отмяната му. Ответникът по частната жалба не е изразил становище по допустимостта и основателността й. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира частната жалба за процесуално недопустима, тъй като макар и подадена от надлежна страна е нарочена срещу съдебен акт, който не подлежи на инстанционен контрол за законосъобразност. Производството пред Административен съд – Търговище по адм. д. № 53/2024г. е приключило с Решение № 613/08.05.2024г., с което е била уважена жалбата на А. срещу Заповед № ЗСП/Д-Т-П/5275/22.12.2023г. на директора на ДСП – Попово, потвърдена с Решение № 25-РД06-0003/22.01.2024г. на директора на РДСП – Търговище, като заповедта е била отменена изцяло и административната преписка по заявление с вх. № ЗСП/Д-Т-П/5275/06.12.2023г. е била изпратена на директора на ДСП – Попово за ново произнасяне по същество. С молба с вх. № 1115/09.05.2024г. А. е поискала изменение на решението в частта за разноските, изразяваща се в искане за осъждане на административния орган да заплати на бюджета /по сметка на съда/ държавната такса за образуване и разглеждане на адм.д. № 53/2024г. по описа на съда, от заплащането на която А. като жалбоподател е била освободена с определение на съда. Тази молба АС – Търговище е оставил без разглеждане с обжалваното пред ВАС по настоящото дело разпореждане, приемайки, че за страната не е налице правен интерес да иска изменение на съдебния акт в частта за разноските, поради незаявено искане за присъждане на разноски в производството по адм. д. № 53/2024г. от нейна страна. В диспозитива на разпореждането съдът е посочил, че същото не подлежи на обжалване, по арг. от ал.3 изр.2 на чл.248 от ГПК. При тези данни настоящата касационна инстанция намира частната жалба за недопустима като заведена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Съгласно нормата на чл.248 ал.3 от ГПК, определението за разноските се постановява в закрито заседание и се връчва на страните. То може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. В случая, по силата на чл.13 ал.6 от Закона за социалното подпомагане, съдебното решение не подлежи на инстанционен контрол за законосъобразност, от което следва, че не подлежи на такъв и актът по чл.248 от ГПК, който следва съдбата на решението, чието изменение се претендира. По изложените съображения частната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по настоящото дело – прекратено. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение