Решение № 5208 от 15.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9197/2013 г.

Решение № 5208 от 15.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9197/2013 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Общински съвет - Пазарджик, подадена чрез адв. Иван Йорданов, срещу решение № 305 от 23.05.2013 г., постановено по адм. дело № 178/2013 г. от Административен съд - Пазарджик. С касационната жалба се твърди, че решението е недопустимо, като постановено по недопустим протест на прокурора, а при условията на евентуалност - неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - прокурор от Окръжна прокуратура - Пазарджик, в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Пазарджишкият административен съд е отменил решение № 11 от 31.01.2013 г. на Общински съвет - Пазарджик, с което поземлен имот с идентификатор 55155.505.1050 по КККР на гр. Пазарджик е обявен от публична в частна общинска собственост. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна следното: С оспореното решение Общински съвет - Пазарджик е обявил за частна общинска собственост поземлен имот с идентификатор 55155.505.1050 по КККР на гр. Пазарджик въз основа на предложение на Кмета на Община Пазарджик, мотивирано с одобрения ПУП - ПРЗ, с който план е образуван УПИ IV - за паркинг в кв. 454, с площ 2054 кв. м., поради което процесният поземлен имот вече не представлява улично пространство и е отпаднало предназначението му по чл. 3, ал. 2, т . 3 от Закона за общинската собственост (ЗОС). От правна страна съдът е приел, че е сезиран с допустим протест на прокурора срещу процесното решение. Същият бил подаден с оглед правомощието на прокурора по чл. 16, ал. 1, т. 1 от АПК и в законоустановения едномесечен срок по чл. 149, ал. 4 от АПК. Решението на Общинския съвет било такова по чл. 21, т. 8 от ЗМСМА, а съгласно чл. 8, ал. 11 от ЗОС, актовете на общинския съвет и на кмета за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост, подлежат на контрол и могат да бъдат оспорвани по реда на чл. 45 от ЗМСМА. Независимо, че в чл. 45 от ЗМСМА прокурорът не бил споменат изрично сред категорията лица, имащи право да оспорват актовете на общинските съвети, с оглед правомощията му, разписани в чл. 16 от АПК, той безспорно притежавал тази процесуална възможност. Според съда не били налице материалноправните предпоставки за разпоредената от общинския съвет правна промяна. Издателят на акта бил обвързал промяната на характера на собствеността с влизането в сила на проекта за изменение на ПУП през 2009 г., с който план за процесния имот бил образуван УПИ IV-за паркинг в кв. 454, с площ 2054 кв. м., поради което същият вече не представлявал улично пространство и било отпаднало предназначението му по чл. 3, ал. 2, т. 3 от ЗОС. Независимо, че имотът не бил част от уличното пространство, не било спорно неговото предназначение, което имотът е имал и по предходния, и по настоящия план - за обществен паркинг, находящ се в близост до здравно заведение. Предназначението на имота "за паркинг" не било променено с плана от 2009 г. и именно това било реалното му към момента предназначение. С оглед на тези характеристики на имота и след като същият не бил престанал да има предназначението за паркинг, то промяната на статута от публична в частна собственост била в противоречие със закона, тъй като имотът продължавал да задоволява обществени потребности от местно значение. Решението по чл. 6, ал. 1 от ЗОС, с което се променя общинската собственост от публична в частна, било общ административен акт, тъй като е с еднократно правно действие и засяга права, свободи и законни интереси на неопределен кръг лица. По делото се установило, че в хода на административното производство по приемане на решението не били спазени разпоредбите на чл. 66 от АПК за уведомяване за предстоящото издаване на общ административен акт, както и били нарушени изискванията на чл. 69 от АПК, регламентиращ възможността и формите на участие на заинтересовани лица в производството по издаването му. Тези процесуални нарушения били съществени и представлявали самостоятелно отменително основание на оспореното решение. Решението е правилно. Основното твърдение в жалбата е, че оспореното решение на Общински съвет - Пазарджик няма качеството на административен акт, поради което не подлежи на контрол за законосъобразност, което от своя страна води до недопустимост на протест от страна на прокурора. Оспореното решение на общинския съвет е взето на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА във вр. с чл. 6, ал. 1 от ЗОС. В чл. 21 от ЗМСМА са уредени правомощията на общинските съвети. Според ал. 1, т. 8 на този текст общинският съвет приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и определя конкретните правомощия на кмета на общината и кметовете на райони и кметства. С процесното решение на общинския съвет се променя вида на общинската собственост от публична в частна, което пряко касае режима на разпореждане с нея. В този смисъл правилен е изводът на съда, че се касае за общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК, процедурата по издаване на който не е била спазена. В тази връзка неоснователно е направеното с жалбата възражение за недопустимост на решението като постановено по недопустим протест на прокурора. По силата на чл. 127 от Конституцията, прокурорът следи за спазване на законността, като предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове. Разпоредбите на чл. 16, във връзка с чл. 147, ал. 2 и чл. 184 от АПК предвиждат правомощието на прокурора да подава протест срещу незаконосъобразни актове, което е в изпълнение на конституционната функция за осъществяване на надзор за законност в процеса. Независимо, че не е упоменат в чл. 45 от ЗМСМА, прокурорът разполага с т. нар. обща компетентност да следи за законосъобразността на актовете на администрацията за опазване на законово защитимия обществен интерес. Решението, на което се позовава жалбоподателят е неотносимо към настоящият спор, тъй като в него съдът е приел, че решението на общинския съвет не представлява административен акт, докато в случая се касае именно за такъв и то от категорията на общите административни актове. Освен това едно конкретно решение по даден спор не е задължително за прилагане и от другите състави, доколкото се касае до решения на Върховния административен съд, които не са част от тълкувателната му дейност. Съдът упражнява правото си на свободна преценка спрямо конкретната фактическа обстановка и анализ на приложимото материално право и това му правомощие не може да бъде дерогирано посредством инцидентно позоваване на влязло в сила решение по друг спор. Правилно освен това съдът е приел, че липсват материалноправните предпоставки за промяна на характера на общинската собственост. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗОС, имотите и вещите - публична общинска собственост, които са престанали да имат предназначението по чл. 3, ал. 2, се обявяват от общинския съвет за частна общинска собственост. Според чл. 3, ал. 2, т. 3 от същия закон, в чиято хипотеза попада процесният имот публична общинска собственост са имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, определени от общинския съвет. Видно от данните по делото УПИ-IV е отреден за паркинг, което предназначение не е променено, както по предходните планове, така и по КККР. След като имотът не е променил предназначението си и продължава да се ползва за трайно задоволяване на обществени нужди, не са налице и предпоставките за промяна от публична общинска в частна общинска собственост. По изложените съображения решението на Административен съд - Пазарджик като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,