Определение № 140 от 24.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 1894/2019 г.

Производството е по чл.248 от ГПК. Образувано е по молба на Община Сливен за допълване на определение №350 от 22.05.2020г. по т.д.№1894/2019г. по описа на Върховния касационен съд, ТК, I т.о., в частта за разноските, като на молителя бъдат присъдени разноските за адвокатско възнаграждение за касационното производство. Посочва, че списъкът на разноските, както и доказателствата за заплатеното по банков път адвокатско възнаграждение са представени своевременно с отговора на касационната жалба. Ответникът „Mapfre Empresas“ S. A., със седалище и адрес на управление в [населено място], Испания, не изразява становище по молбата по чл.248 ал.1 от ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение констатира следното: Молбата за допълване на определението в частта за разноските е подадена в срока по чл.248 ал.1 от ГПК. Разгледана по същество е основателна. С определение №350 от 22.05.2020г. по т.д.№1894/2019г. по описа на Върховния касационен съд, ТК, I т.о, не е допуснато касационно обжалване на решение №4/11.02.2019г. по т.д.№279/2018г. на Бургаски апелативен съд в обжалваната част. В отговора на касационната жалба е заявено искане за присъждане на разноски, по което настоящият състав на ВКС не се е произнесъл. При проверка на твърденията в молбата по чл.248 от ГПК, съставът на ВКС констатира, че към подадения отговор на касационната жалба от ответника по касация е представено преводно нареждане от 17.04.2019г., с което Община Сливен е превела по сметка на адвокатско дружество „Й. и Я.“ сумата от 156 647,16 лева. Като основание за плащане е посочено „ по договор от 01.12.2014г. за отговор на касационна жалба и водене на делото в касационна инстанция по решение по т.д.№279/2018г. на Бургаски апелативен съд“. Поради изложеното молбата по чл.248 от ГПК следва да бъде уважена, като на Община Сливен следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 156 647,16 лева, с ДДС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд