Определение № 11493 от 17.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9445/2025 г.

Производството е по чл. 176а от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Постъпила е молба вх. № 21655 от 21.10.2025 г. от кмета на община Аксаково, област Варна, чрез главен юрисконсулт Юнакова, с която се иска допълване на определение № 9131 от 02.10.2025 г., постановено по адм. дело № 9445/2025 г. по описа на Върховния административен съд в частта за разноските. Иска се допълването му чрез присъждане на юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. В срока по чл. 176а, ал. 2 АПК насрещната страна – В. С. Г., чрез адвокат Милкова взема становище за неоснователност на искането. Молбата за допълване на постановения съдебен акт в частта за разноските е подадена в законоустановения едномесечен срок от постановяване на съдебния акт и е процесуално допустима. С определение № 9131 от 02.10.2025 г., постановено по адм. дело № 9445/2025 г. по описа на Върховния административен съд е оставена без разглеждане частната жалба на В. С. Г. срещу определение № 6634 от 17.06.2025 г., постановено по адм. дело № 1111/2025 г. по описа на Административен съд – Варна в частта му, с която е отхвърлено искането и за присъждане на разноски и е прекратено производството по делото. С настоящата молба пълномощникът на ответника по частната жалба иска допълване на определението, чрез присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поискано с отговора на частната жалба, по представен списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Искането е неоснователно. Съгласно чл. 81 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Тази норма обаче се отнася до актовете, с които спорът се разрешава по същество. Претенцията за присъждане на разноски по делото има субсидиарен характер и законодателят не предвижда при решаването на въпроса за разноските страните да претендират още веднъж присъждането на нови такива при обжалване на първоинстанционния акт в тази му част. Определението на съда, чието допълване в случая се иска не е акт с който се разрешава спор по същество, при което не е допустимо кумулирането на нови задължения за разноски в "процеса относно разноските". Изложеното основава неоснователност на искането и същото следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 176а, ал. 3 АПК Върховният административен съд, трето отделение