Решение № 1175 от 03.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10906/2025 г.

Производството е по реда на чл. 216, ал. 5 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ във вр. чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби, съответно на Консорциум „Фонд за зелено и умно градско развитие“ /Консорциума, ФЗУГР/, представлявано от Б. В. Б. и Л. О. С. /с членове „УниКредит Булбанк“ АД и „Норд Уест Дивелъпмънт“ ЕООД/, чрез пълномощника адв. И. Райков, както и на „Банка ДСК“ АД, представляван от изпълнителните директори М. Р. К. и Д. И., срещу съответните неблагоприятни за двете дружества части от Решение № 871/ 25.09.2025г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/, постановено по преписка № КЗК- 730/731/2025г., с които са оставени без уважение жалбите им срещу Решение № D46942369/01.08.2025 г. на представляващите членове на управителния съвет на „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД за определяне на изпълнител и за прекратяване на процедурата за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Изпълнение на финансов инструмент Фонд за градско развитие /ФГР/“, финансиран със средства по Програма „Развитие на регионите” /ПРР/ 2021-2027 и Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ 2021- 2027 /ПКИП/, разделена на 3 обособени позиции, както следва: обособена позиция 1 ФГР Юг с размер на финансовия ресурс 229 478 222.37 лв., обособена позиция 2 ФГР Север 1 с размер на финансовия ресурс 144 824 732.90 лв., обособена позиция 3 ФГР Север 2 с размер на финансовия ресурс 139 145 331.61 лв., открита с Решение № F569978/09.10.2025 г. на възложителя. Релевираните възражения в двете касационни жалби могат да бъдат обобщени като въведени оплаквания за неправилно приложение на материалния и процесуалния закон и необоснованост - основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната на атакувания акт и уважаване на жалбите, по която е образувано производството пред КЗК. В съдебно заседание първия касатор се представлява от адвокат И. Райков, а втория- от адвокатите С. Ганева и К. Ангелова. Процесуалните представители поддържат жалбите и молят съда да ги уважи по наведените в тях подробни съображения и по релевирани доводи в открито съдебно заседание. Претендират присъждане на разноски, съобразно представени списъци, и при условията на евентуалност противопоставят възражение за прекомерност на претендираните разноски от ответниците. Първият касатор е представил и писмени бележки в подкрепа на релевираните оплаквания. Ответникът- представляващите членове на управителния съвет на „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД /ФМФИБ/, представляван от изпълнителните директори А. Н. и А. Г., в депозирани писмени отговори и в съдебно заседание чрез пълномощника адвокат Я. Чанкова, изразява подробно мотивирано становище за неоснователност на касационните жалби. Отправя искане същите да бъдат оставени без уважение, както и да бъдат присъдени разноски, съобразно представен списък. При условията на евентуалност противопоставя възражение за прекомерност на разноските, претендирани от касаторите. Ответникът ДЗЗД „Фонд за устойчиви градове“ /Обединението, ФУГ/, представлявано от Н. Й. Д., С. И. С. и Н. Н. А. /с участници "Фонд Флаг“ ЕАД, „Фонд за устойчиво градско развитие“ ЕАД, „Обединена Българска Банка“ ЕАД и „Българска консултантска организация“ ЕООД/, чрез пълномощника адвокат И. Ангелов, изразява мотивирано писмено становище за неоснователност на двете касационни жалби. В съдебно заседание пълномощникът поддържа релевираните доводи за неоснователност на двете касационни жалби и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила в неговата цялост. Претендира разноски, съобразно представен списък и при условията на евентуалност противопоставя възражение за прекомерност на разноските, претендирани и от двамата касатори. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационните жалби за допустими. Те са подадени от надлежни страни, в срока по по чл. 216, ал. 1 ЗОП и са срещу неблагоприятната за всеки за всеки от касаторите част от обжалваното решение на Комисията за защита на конкуренцията. За да се произнесе по основателността им, съдът установи следното: Производството пред КЗК е образувано по жалби на Консорциум „Фонд за зелено и умно градско развитие“ и на „Банка ДСК“ АД, срещу Решение № D46942369/01.08.2025 г. на представляващите членове на управителния съвет на „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД за определяне на изпълнител и за прекратяване на процедурата за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Изпълнение на финансов инструмент Фонд за градско развитие /ФГР/“, финансиран със средства по Програма „Развитие на регионите” /ПРР/ 2021-2027 и Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ 2021- 2027 /ПКИП/, разделена на 3 обособени позиции, както следва: обособена позиция 1 ФГР Юг с размер на финансовия ресурс 229 478 222.37 лв., обособена позиция 2 ФГР Север 1 с размер на финансовия ресурс 144 824 732.90 лв., обособена позиция 3 ФГР Север 2 с размер на финансовия ресурс 139 145 331.61 лв., открита с Решение № F569978/09.10.2025 г. на възложителя. С обжалваното решение КЗК е оставила без уважение и двете жалби. В мотивите на решението е описана подробно установената като относима спора фактическа обстановка, след което Комисията е изложила формираните правни изводи, като възприетият подход е установените факти да бъдат разглеждани последователно през призмата на оплакванията във всяка една от жалбите.Настоящият състав намира за подходящо изложението в съдебния акт да следва структурирането на изводите от КЗК /разглеждане на оплакванията по жалбоподатели/, още повече, че в мотивите на акта се правят определени препратки към вече изложени относими изводи, чиято логика също би било удачно да бъде следвана. I.По твърденията в двете касационни жалби за допуснати съществени нарушения на административно- производствените правила: Съдът констатира, че и двамата касатори поддържат аналогични оплаквания за съществени процесуални нарушения, които, ако бъдат установени, биха направили безпредметно произнасянето по съществото на спора, поради което приема, че следва да разгледа същите преди да е пристъпил към обсъждане на останалите им оплаквания. Същността на последните и относимите към тях факти накратко се свеждат до следното: Първото и основно оплакване и на двамата касатори е, че КЗК незаконосъобразно е постановила обжалваното решение, въпреки че са били налице основания за спиране на производството на основание чл.206 ЗОП, е недопустимо. Относимите към тази част от спора факти накратко се свеждат до следното: С жалба вх. № ВХР -1351/30.06.2025г. „Банка ДСК“ ЕАД и с жалба вх.№ ВХР-1648/21.07.2025г. ФЗУГР, обжалват съответно Съобщение № MI953472 от 20.06.2025г. от членовете на комисията на възложителя, и незаконосъобразно действие/ бездействие на възложителя, с които, според тях, е възпрепятствано по- нататъшното им участие в процедурата. Поддържат, че неизпращането на покани до тях за преговори, в качеството им на допуснати с подбора и представили първоначална оферта участници в процедурата, е незаконосъобразно. С две разпореждания, и двете с дата от 28.07.2025г., на зам. председателя на КЗК, е отказано образуване на производство по жалбите. И двете разпорежданията са отменени на 21.08.2025г. от ВАС. По същество, поддържаната теза в касационните жалби е, че с влизането в сила на двете определения от 21.08.2025г., по силата на които са отменени Разпореждане № РоткЗОП- 206/28.07.2025г. /по частна жалба на „Банка ДСК“ ЕАД/ и Разпореждане РоткЗОП- 207/28.07.2025г. /по частна жалба на ФЗУГР/, и преписките са върнати на КЗК за образуване на производство по подадените жалби, КЗК е била длъжна служебно да извърши проверка и да спре произодството срещу Решение № D46942369/01.08.2025 г. на основание чл.206, ал.2 ЗОП. Оплакването е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.206, ал.2 ЗОП, КЗК спира производството, когато установи висящо производство по ал. 1, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Предпоставките на закона са две- висящност на производство по ал.1 на чл.206 ЗОП, и преюдициалност на това производство по отношение, конкретно в настоящия случай, производството за избор на изпълнител. Тези предпоставки следва да са налице в условията на кумулативност. В разглеждания казус, предвид постановеното определение № 1056/ 05.11.2025г. по преписка № КЗК -812/813/2025г., с което КЗК е спряла производството по преписката до приключване с влязъл в сила съдебен акт по настоящото дело, оставено в сила с определение № 12690/ 09.12.2025г. по адм.д. № 11534/2025г. на ВАС, четвърто отделение, следва да се приеме за решен процесуалния въпрос за липсата на преюдициалност на образуваните производства вследствие отменителните определения на ВАС, по отношение на настоящия правен спор. За да потвърди определение № 1056/ 05.11.2025г. по преписка № КЗК -812/813/2025г. на КЗК, ВАС е приел, че именно изходът по спора, предмет на делото, разглеждано от настоящия състав, ще предопредели изхода на производството, образувано по повод твърдените незаконосъобразни действия/бездействия на възложителя да допусне до преговори двамата жалбоподатели. Настоящия състав е обвързан от приетото с горепосоченото определение на ВАС, поради което и тезата за неправилност, алтернативно- недопустимост на решението на КЗК на това основание, не може да бъде споделена. Неоснователно е и оплакването на двамата касатори за липса на произнасяне от страна на КЗК по основни негови възражения. КЗК е изложила подробни мотиви, като е направила преценка на относимите доказателства. Въпросът досежно правилността на тази преценка е отделен и на него съдът ще се спре по- долу в мотивите на настоящия съдебен акт. Неоснователно е и твърдението, че КЗК е допуснала нарушение на принципите на последователност и предвидимост. В жалбата на ФЗУГР конкретно се сочи, че решението на Комисията е в противоречие със собствената й практика, тъй като се приема, че помощният орган на възложителя не е длъжен да описва детайлно и конкретно оценяваната оферта в протокола. В решението на КЗК не е формиран извод, че помощният орган не следва да мотивира оценката си, в каквато насока са твърденията на касатора, а че не е необходимо да бъде преразказвано съдържанието на офертата. В този смисъл не е налице отклонение от установената практика на КЗК и съда, според която, при наличие на значителни по обем технически предложения /каквато е настоящата хипотеза/, липсата на дословното им възпроизвеждане не влияе на законосъобразността на действията на помощния орган. Неоснователно е и оплакването на ФЗУГР и „Банка ДСК“ АД за нарушено право на защита с недопускането на техническа експертиза. Отказът да бъде назначена такава експертиза не съставлява касационно основание за отмяна на обжалваното решение, тъй като не е опорочило правата на Консорциума. Правилна е преценката на КЗК, че за отговора на поставените въпроси не е необходимо използването на специални знания, с каквито Комисията не разполага. Отделен е въпросът, че основателно в писмения си отговор възложителят поддържа, че формулираните въпроси са бланкетни, тъй като остава неясно кои „съществени факти и обстоятелства“ Консорциумът счита, че са „останали извън предмета на извършения от КЗК фактически и правен анализ в разрез със законовите изисквания“. Неоснователно е оплакването на „Банка ДСК“ ЕАД за неосигуряване на достъп до офертата ДЗЗД „Фонд за устойчиви градове“. Установява се, че такъв достъп е предоставен, с изключение на конфиденциалната информация, като са отчетени ивзети предвид предоставените декларации за конфиденциалност по чл.102, ал.1 ЗОП. По съществото на спора, съдът намира за установено следното: II.По оплакванията в касационната жалба на Консорциум „Фонд за зелено и умно градско развитие“ срещу отстраняването му от процедурата: Оплакванията на ФЗУГР за незаконосъобразното му отстраняване се основават на твърдения за необосновани установявания от страна на помощната комисия на несъответствия в техническото му предложение с изисквания на възложителя, които неправилно КЗК е споделила. Според този касатор, формираните изводи както на помощния орган, така и на Комисията, не кореспондират с действителното съдържание на документацията, а част от тях „незаконосъобразно я дописват“ чрез отчитане на изисквания, несъществуващи в същата. Оплакванията са основателни. Първото основание за отстраняването на ФЗУГР е, че първоначалната оферта на Консорциума не съответства на изискването, посочено в т.209 от документацията, образец № 8 и условията за изпълнение на поръчката /раздел „Такса за управление“ на Техническата спецификация/, съгласно които „Общият размер на възнаграждението за управление по четирите компонента за Периода на инвестиране не може да е по- висок от 7% от общия размер на разплатените към крайния получател до края на Периода за инвестиране Средства по програмата в рамките на съответната обособена позиция. Основателно касаторът поддържа, че така формираният извод почива на извършени произволни изчисления от страна на помощната комисия, материализирани в Протокол № 3.1. Прави впечатление, че макар да се позовава на горепосочените части от документацията, помощният орган превратно интерпретира съдържанието на раздел „Такса за управление“ на Техническата спецификация, правейки чисто механичен сбор от стойностите на компонентите, въз основа на които се определя таксата за управление на Средствата по програмата, достигайки по този начин визирания в таблицата от протокола процент 7.53. Както е посочено по-горе, въведеното изискване в Техническата спецификация, раздел „Такса за управление“, от 7% се отнася до 7% от „разплатените на крайните получатели или в полза на крайните получатели Средства по програмата през периода на инвестиране“. Според Техническата спецификация /стр.6 от същата/ „период на инвестиране“ е „периодът от предвидената в оперативното споразумение дата на влизането му в сила до 31.12.2029г.“, а „Средства по програмата“ /стр.7 от ТС/ означава „средства от съответната програма /ПРР, ПКИП/, предоставени от ФМФИБ на финансовия посредник за финансиране на крайния получател, включително безвъзмездна финансова помощ в единична операция /БФП по ПРР/, когато се предоставя в единична операция с финансовия инструмент, до изтичане на периода за инвестиране“. Все според Техническата спецификация, „процентът за всеки компонент на Таксата за управление е приложим за всяка една от програмите и се определя и договаря в Оперативното споразумение на база на резултатите от проведената процедура за подбор на финансов посредник. Компоненти 1, 2, 3 и 4 се изплащат от Средствата по програмата в рамките на Периода на инвестиране до тяхното изчерпване и след това от върнатите главници и лихви от крайния получател по съответната програма“. Именно в този контекст, основателно се явява възражението на касатора, че помощният орган не е отчел прогнозния характер на възнаграждението за управление и възможността за реинвестиране на средства, възстановени и посочени в същата прогноза. Аргумент в тази насока е изричното отбелязване в техническата спецификация, че „За избягване на съмнение, Компоненти 2, 3 и 4 са приложими и за Реинвестирания ресурс по всяка програма през Периода на инвестиране“. Когато таксата за финансовия посредник се определя на базата на Компонент 1, то същата съставлява „процент от Средствата по програмата, платим еднократно след датата на потвърждение от ФМФИБ на изпълнението от финансовия посредник на условията за влизане в сила на оперативното споразумение, но не повече от 0.5% от договорените Средства по програмата“. Това ограничение е съобразено от касатора и в ценовото му предложение предложеното възнаграждение за управление по Компонент 1 е именно 0.5%. В заключение следва да се посочи, че необосновано КЗК е констатирала, че Консорциумът не оспорва изчисленията на помощната комисия. Напротив, в жалбата до КЗК изрично е посочено, че констатациите на помощната комисия не съответстват на стойностите, които ФЗУГР е посочило в своето ценово предложение. Налага се извод, че при съобразяване на действителните предвиждания на Документацията, общият размер на възнаграждението, предложено от касатора, не надвишава „7% от общия размер на разплатените към крайния получател до края на Периода за инвестиране Средства по програмата в рамките на съответната обособена позиция“. На следващо място, съдът намира, че не са били налице основания за КЗК да сподели извода на помощния орган на възложителя, че е налице разминаване в отделни части на офертата / в Предложение му за изпълнение /Образец № 7/, т.1.1.2. „Секторна диверсификация“, от една страна, и в Приложение № 1 към Образец №7, от друга/. Основателно касаторът поддържа, че полето „кумулативно изпълнение“ в Образец № 7 Предложение за изпълнение на поръчката, т.1.1.2. „Секторна диверсификация на портфейла“ е само едно и не е дефинирано изискване за посочване на процента на изпълнение на всяка програма, докато в Предложение за изпълнение на целевите индикатори във формат .xls е изискуемо детайлно описание на индикаторите за всяка програма. В случая стойностите за всяка една от програмите са налични в представения от Консорциума образец Предложение за изпълнение на целевите индикатори във формат .xls, попълнен съгласно указанията на възложителя. Противно на помощната комисия и КЗК, съдът счита, че не са налице разминавания в различни части на офертата, тъй като на двете места се съдържа информация в различен формат, което съответства на условията на документацията по Раздел II, „Указания за подаване на информация. Пояснения“. По- нататък, КЗК е споделила и извода на помощния орган, че ФЗУГР е изчислил нивата на съфинансиране, посочени в Приложение № 1 към Образец №7, точка 2 по начин, който не отговаря на изискванията на възложителя. Изводите на КЗК са необосновани, като, преди всичко, следва да се подчертае, че Комисията е игнорирала наличието на вътрешни противоречия и неясноти в относимата за спора част от Протокол № 3.1. Отделно от това, съдът констатира, че съгласно Техническата спецификация, Раздел Условия на финансовия инструмент, част Условия за Финансиране със споделяне на риска, общо финансиране от ФГР съставлява „общият размер на заемното финансиране, предоставено на крайния получател от ФГР, със Средства по Програмата и/или Съфинансиране“. За да формира изводите си, помощният орган разглежда съдържанието на точка 2, като приема, че при определяне на очакваните параметри на инструмента, участникът е предложил дял на Съфинансиране в Общото финансиране на финансовия инструмент, чиято „вярност не може да бъде потвърдена“. Формулировката е неясна, но несъмнено констатираното съществено несъответствие на офертата с изискванията на възложителя не е налице, тъй като предложеният от касатора размер на съфинансиране кореспондира и с цитираната по- горе дефиниция за Общо финансиране. В Приложение № 1 към Предложение за изпълнение на поръчката, Консорциумът декларира, че не предвижда друго Съфинансиране, освен това, което ще осигури със собствени средства /тоест при условията на Съфинансиране/, като в тази връзка декларираните стойности за Съфинансиране от 46% от общия размер на финансовия ресурс /заемни средства + БФП/ и 58% от общия размер на заемните средства по програмата, са коректни, като не се налага изключването на възнаграждението за управление, както е приела помощната комисия, а впоследствие и КЗК. Основателни са и оплакванията на касатора във връзка с констатацията, че в Приложение № 1 към Образец № 7- Бизнес план и Инвестиционна политика на ФГР, не са спазени в пълнота минималните изисквания на възложителя за представяне на информацията съгласно Образец № 10 Указания за изготвяне на Инвестиционна политика и Бизнес план, поради следното: Установяването, че ФЗУГР не е предоставил изисканата информация в раздел 1. Обща информация на стр.1-2 от документа, по- конкретно относно подхода за отчитане на дейностите и резултатите от прилагането на финансовия инструмент, както и опита си при прилагане на правила за държавни помощи, не кореспондира със съдържанието на предложението на този участник. Основателно касаторът поддържа, че в Образец №7 към документацията е посочено, че подход за отчитане на дейността и резултатите от прилагането на финансовия инструмент следва да се допълни, ако не е посочен в ЕЕДОП, а в случая това не е така, напротив. От друга страна, Консорциумът е обединение, създадено с цел изпълнение на инструмента, предмет на процесната поръчка. В тази връзка, опитът му при прилагане на правила за държавни помощи е опитът на участниците в обединението и е описан подробно в Приложение № 3 към Образец № 7- Професионално резюме, където е описан опита на предвидените ключови лица по отношение одобрението и администрирането на държавни помощи /стр.82-94/. Следващо основание за отстраняването на ФЗУГР е, че в офертата на Консорциума липсва изисканата информация на предвидената от участника комбинация с безвъзмездна финансова помощ в единична операция /БФП по ПРР/. Посочената констатация е невярна, тъй като видно от Приложение 1 към Образец 10 информация за Комбинация с БФП по ПРР следва да бъде дадена в случаите, в които е „предвидена“. Всъщност, изискването кореспондира с Техническата спецификация, на страница 22 от която са посочени Условията за предоставяне на БФП по ПРР в единична операция, като е записано, че „подкрепата с БФП по ПРР в рамките на единична операция с финансовия инструмент трябва да е пряко свързана и необходима за финансирания проект по ПРР. Като е споделила извода на помощната комисия за липса на визираната информация като минимално изискване, КЗК е достигнала до необоснован извод. Необоснована е и констатацията на помощната комисия, изцяло възприета и от КЗК, че е налице разминаване в предоставената от ФЗУГР информация в Графика за изпълнение на портфейла. Основателно касаторът поддържа, че при сравнение на общия размер на заемните средства и БФП, където е приложимо, по ПРР и ПКИП няма разминаване. Посочените суми и проценти отразяват допусканията от Финансово- оперативната прогноза. Не кореспондира със съдържанието на Приложение 1 към Образец 7 на ФЗУГР и изводът, че липсва изисканата кратка обосновка относно предложения график, тъй като в Приложение 2 „Описание на използваните допускания“ към Приложение 1, Образец № 7, са посочени основни допускания за графика от гледна точка типа на продукта, заложената срочност и гратисен период. Описани са процесите, механизмите, ролите и системите, които ще се използват при администриране на инструмента, съгласно изискванията на възложителя, включително са представени схеми и екрани от вътрешни системи. Касаторът оспорва констатациите на КЗК, представляващи дословно възпроизвеждане на тези на помощния орган на възложителя, че не е предоставена в цялост изискуемата информация във връзка с т.6 „Целеви крайни получатели. Методика за определяне и оценяване на крайните получатели“ /стр.7 от Приложение 1 към Образец № 7 Предложение за изпълнение на поръчката/. Относно посочената липса на дефиниране на целеви крайни получатели: Съдът констатира, че в т.6 от Приложение1 към образец № 7 е посочено, че ФЗУГР ще се фокусира върху опита и клиентската база на УниКредит Булбанк, съобразявайки се с посочените условия на Програмата за допустими крайни получатели. Основателно се поддържа, че в допълнение е приложен и документ, като част от офертата /брошура/, в която са посочени целевите крайни получатели. Горепосоченото опровергава установяването, че липсва кратко описание на целевите крайни получатели. Същевременно, не може да бъде споделена и тезата, че Консорциумът не е изпълнил изискванията на възложителя за представяне на Методика за оценка. Прави впечатление, че според помощната комисия липсва конкретна информация, която, обаче, не е изискуема, съгласно Документацията. В т.219 от последната е описана Методиката за оценка, като не са визирани конкретни изисквания относно начина на представяне. В тази връзка касаторът е представил Методика за определяне и оценяване на крайни получатели в т.6 от Приложение 1 към Образец № 7, като съответно в т.6.1. е описал Подход за идентифициране и структуриране на потенциални проекти за финансиране; в т.6.2. е разработил Дефинирана процедура за кандидатстване на крайни получатели /вкл. Под формата на опростено ръководство за действията стъпка по стъпка,което да подпомогне крайните получатели в разбирането им под каква форма следва да представят своите искания за инвестиции и реда и сроковете за тяхното одобрение; в т.6.3. е описал Процедура за изследване и анализ на кредитоспособността на крайните получатели, финансовата жизнеспособност на потенциалните проекти, с ясно дефинирани срокове за изпълнение на всеки етап от процедурата. Горепосоченото мотивира съда да приеме, че с така предоставената информация са изпълнение обсъдените по- горе минимални изисквания на възложителя в утвърдената Документация. С неясната формулировка, че „не може да има увереност“ помощната комисия е мотивирала становището си за несъответствие на офертата на ФЗУГР с горепосочената Методика, тъй като не била предоставена информация относно задълженията, които участникът поема конкретно по две групи проверки /съответно за установяване съответствието на финансираните проекти с принципа за „Ненанасяне на значителни вреди“, Хоризонталните принципи“ и „Климатичната устойчивост“ и за изпълнение на допустими дейности, в случаите при които крайния получател е възложител по смисъла на ЗОП/. Действително е налице „дописване“ на Документацията, тъй като в Методиката няма изрично изискване за оценка на визираните показатели. По отношение на констатацията на помощната комисия, споделена и от КЗК за несъответствие на офертата на Консорциум ФЗУГР с изискването на възложителя Метода за прогнозиране на загубите по портфейла от финансиране да включва допускания за събираемост на вземанията: Съдът намира, че същата е несъответна на действителното съдържание на точки 6.6. до 6.9. от Приложение 1 към Образец №7, изготвено от касатора. Не е налице необходимост от дословното възпроизвеждане на офертата, но от прегледа й действително се установява, че са въведени принципи, фактори и критерии и вероятности за определяне на неизпълнение. По аналогични съображения, не намира опора в данните от визирания по- горе документ, изготвен от касатора, изводът, че е налице несъответствие с изискването на възложителя „процедурите, свързани с тези модели, да осигуряват възможност за бек- тестинг и за валидация на вътрешния скоринг/ рейтингов модел и модела за прогнозиране загубите при неизпълнение, както и за извършване на регулярен одит на моделите“. Конкретно, в точка 6.9., е посочено следното: Вътрешните правила за определяне на неизпълнение и класификация в реструктуриране дефинират приложимите събития за неизпълнение в УКБ АД- Партньор в Консорциума, които са три основни категории: Събития за неизпълнение /свързани с просрочие над 90 дни и/или вероятно настъпване на неплащане и признаци за вероятно настъпване на неплащане /Слаби- „Soft“, „Силни“-„Hard“/, свързани с вероятност за неплащане. По- нататък е описан начина на регистриране на предстоящо неизпълнение, като са обхванати множество потенциални аспекти, вероятността за неизпълнение (PD), загубата при неизпълнение (LGD) и други променливи. Визиран е и начин на покриване на експозиции в неизпълнение. Всичко изложено мотивира съда да приеме, че не е налице посоченото несъответствие с минималните изисквания на възложителя. Сред основанията за отстраняване на Консорциума е и това, че са допуснати пропуски в Индикативния списък с проекти. Основателно в касационната жалба се поддържа, че от констатациите на помощната комисия не става ясно кои са визираните проекти и респективно пропуските в тях, въпреки че са подадени с номерация, позволяваща запазване на конфиденциалност. При извършената служебна проверка относно правилното приложение на материалния закон съдът констатира, че са изпълнени изискванията на Документацията, стр.104, секция „Индикативен списък с проекти“, а изводът на помощната комисия, споделен от КЗК, че „не може да се добие увереност, че участникът демонстрира прилагането на методологията за оценяване на крайните получатели“, се явява необоснован. Не се споделя от съда и извода на КЗК, възпроизвел съответно констатацията на помощната комисия, че ФЗУГР не е представил описание на политиката, която ще прилага при изпълнение на ФГР по отношение на видове променливи обезпечения, минимално изискуема пазарна стойност на обезпеченията, прилагане на намаление /сконтиране/ на стойността, предвид вида на актива, както и специфични изисквания за застраховки и други. В т.9 от Приложение 1 към Образец № 7 Предложение за изпълнение на поръчката е посочена информация за начина на определяне на обезпеченост на сделките и типовете обезпечения- материални и нематериални и вътрешните правила, по които ще се ръководи участника, значението и функцията на обезпеченията в случай на неизпълнение, което, както твърди и касатора, опровергава горната констатация. Необоснован е и изводът, че в т.14 „Допълняемост на инвестиционната дейност“ от същия документ липсва изчисление на показателя съгласно подхода, посочен в минималните изисквания на документацията. Съдът констатира, че въведеното изискване е участникът да посочи съотношението между портфейла от Общо финансиране от ФГР в максималния си прогнозен размер в Периода на инвестиране и размера на съществуващия нетен размер на портфейла на финансирането на клиенти. Тези данни са въведени от касатора, като следва да се подчертае, че в документацията не е въведен конкретен формат за посочване на съотношението, поради което и така установеното несъответствие не е налице. Сред основанията за отстраняването на ФЗУГР е и отчетено несъответствие с минималните изисквания на Бизнес плана. След извършения преглед, съдът намира, че изготвения от касатора Бизнес план отговаря на въведените минимални изисквания за неговото съдържание, по- конкретно относно динамиката на очакваните приходи и на оперативните разходи на участника от дейността във връзка с изпълнение на поръчката, както и кратка обосновка в тази връзка. Следва да се подчертае, че няма конкретен начин за описването на Бизнес плана, налични са определени минимално изискуеми елементи, които задължително следва да се съдържат в него. В тази връзка основателно се поддържа, че динамиката на очакваните приходи и разходи е заложена във Финансово-оперативната прогноза, част от Бизнес плана, т.2.7. Въз основа на предоставените данни може да се приеме, че е изпълнено изискването представянето на данните да „демонстрира, че управлението на ФГР би било устойчиво от финансова гледна точка“, каквото е условието на документацията. Не може да бъде споделен и извода за неспазване във финансово- оперативната прогноза на 7% праг на възнаграждението за управление по съображения, които се съдържат по- горе в мотивната част на настоящия съдебен акт, към които съдът препраща. В заключение по този аспект от спора следва да се отбележи, че се споделя довода на касора, че не са налице констатираните несъответствия на редове 101 „Усвоен размер на гарантираното съфинансиране“ и 102 „Ангажиран гаранционен лимит“. Преценката за това е извършена при несъобразяване на условията на Документацията, стр.110, част „Гаранционно покритие“, и необходимостта от посочване на гарантираното съфинансиране на годишна база и изчисления на това основание максимален размер на покритите загуби. Незаконосъобразно Консорциумът е отстранен и поради констатирано несъответствие на техническото му предложение с изискванията на възложителя, въведени в Образец № 13 „Методика за определяне на тавана на загубите по портфейлни гаранции“. КЗК е споделила становището на помощния орган на възложителя, че ФЗУГР не е спазил минималното изискване да представи метода, по който е изчислил оферирания размер на Тавана на загубите в изискуемата от възложителя форма, съгласно горепосочения образец. Съдът не споделя така възприетата теза, поради следното: Видно от съдържанието на Образец № 13, Методиката за определяне на тавана на загубите по портфейлни гаранции дефинира четири метода за определяне тавана на портфейлната гаранция, приложими в зависимост от информацията, предоставена от участника, а именно: Метод 1: Изчисляване на кумулативните исторически проценти на неизпълнение; Метод 2: Оценка на средната стойност на вероятността от неизпълнение на прогнозния гарантиран портфейл; Метод 3: Класифицирани експозиции спрямо кредитния риск във втора и трета фаза по смисъла на МСФО 9 и Метод 4: Оценка на база публични данни. Все от съдържанието на горепосочения документ е видно, че в случай, че участникът не разполага с данните, необходими за прилагане на Метод 1, Метод 2 или Метод 3, стойността на тавана на загубите ще бъде определена по Метод 4 и ще бъде фиксирана на 20%, като същевременно, в раздел Определяне на тавана на загубите на портфейлната гаранция, изрично е посочено, че „в преговорите възложителят указва на участника процента на определения по реда по- горе таван на загубите“. В реда на така възпроизведените части от документацията, необоснован се явява изводът, че недекларирането на липсата на информация, необходима за приложението на първите три метода може да бъде сама по себе си основание за отстраняване, след като във всички случаи в такава хипотеза стойността на тавана на загубите се определя по Метод 4, при това във фиксиран процент. Не е налице визираното неизпълнение на минимално изискване на възложителя. Гореизложеното налага извода, че не са били налице основания за отстраняване на първоначалните оферти на Консорциума по трите обособени позиции на основание чл.107, т.1 и т.2, б. „а“ ЗОП. III.По оплакванията в касационната жалба на „Банка ДСК“ АД срещу отстраняването му от процедурата: Неоснователно е оплакването на този касатор, че КЗК неправилно е тълкувала и приложила чл.107 ЗОП, тъй като според него тази разпоредба не предполага възможност за преценка на съответствието на първоначалните оферти преди провеждане на преговори и подаване на окончателни оферти. Твърдението не намира опора в закона, а цитираната съдебна практика е интерпретирана превратно. Разпоредбата на чл.107 ЗОП предписва, че възложителят отстранява участник, който не изпълни условие, посочено в документацията, както и участник, който е представил оферта, която не отговаря на предварително обявените условия за изпълнение на поръчката. Съгласно разпоредбата на чл.76, ал.7 ЗОП, целта на провежданите преговори с участниците е подобряване съдържанието на първоначалните и последващите оферти, а чл.76, ал.13 ЗОП поставя ограничение по отношение предмета на преговорите, според което последнитят не може да обхваща минималните изисквания по отношение на офертите, както и показателите за оценка. В тази връзка, основателно ответникът- възложител поддържа в писмения си отговор, че систематичният прочит на цитираните разпоредби в тяхната взаимовръзка налага извода, че в случаите, при които първоначалните оферти не отговарят на въведите минимални изисквания, преговорите не могат да се използват за отстраняване на допуснати съществени несъответствия с изискванията на документацията за участие; участникът, чиято първоначална оферта не отговаря на минималните изисквания на възложителя, не може да бъде допуснат до преговори и представяне на окончателна оферта. Именно в такава насока е и цитираната съдебна практика. В този контекст, съдът намира, че КЗК правилно е тълкувала задължителността на изискването за попълване на „обща цена“. Според поддържаната от този касатор теза, изискванията на документацията се свеждат единствено до посочване на процентни компоненти, включително и в Образец № 8, не и до посочването на обща цена в абсолютна стойност. Предвид установените факти, които накратко ще бъдат описани по- долу и които не са спорни между страните, съдът счита, че КЗК правилно не е споделила тази теза. В Протокол № 3.1. помощната комисия вярно е констатирала, че „В ценовото предложение в ЦАИС ЕОП, в задължителното поле 2.1. „Посочете обща цена без включен ДДС“, Участникът не е посочил отговор под формата на обща цена за изпълнение на услугите, включени в предмета на поръчката /видно от представената визуализация в решението на Комисията на полетата по ОП 1 в ЦАИС, която е аналогична и по другите две обособени позиции/“. Включена е и извадка от платформата, досежно ценовото предложение на участника, от която се установява, че в полето „Обща цена без включен ДДС“ дружеството е посочило „0,00 лв.“. При тези данни, правилно помощният орган, а впоследствие и КЗК, са установили, че „Банка ДСК“ АД не е попълнило никаква стойност в поле „Обща цена без включен ДДС“, част от раздел „Ценово предложение“ на първоначалните си оферти и по трите обособени позиции. Всъщност, това обстоятелство- че не е оферирана обща цена за изпълнение на обществената поръчка, чието съдържание се визуализира при декриптиране на ценовите предложения на участниците, не се оспорва от касатора, включително и в касационната жалба. Попълването на това поле в ЦАИС ЕОП, обаче, е задължително, като възложителят изрично е уточнил, че липсата на нформация по отношение на обща цена, ще се разглежда като валидно основание за отстраняване /Ценови въпрос Възможно отстраняване/. Липсата на посочване на предлаганата от „Банка ДСК“ АД обща цена за изпълнение на поръчката се явява основание дружеството да бъде отстранено от процедурата. Изложените аргументи в касационната жалба са аналогични на тези, поддържани пред Комисията, и се свеждат до това, че ценовото предложение на касатора, което е попълнено съобразно изискванията на Образец № 8, съдържа цена, формирана не на база на сума в лева, а на база процент- възнаграждение за управление по компоненти. Противно на поддържаното становище от касатора, съдът счита, че горното не налага различен извод от този за наличие на фактическо основание за отстраняване, произтичащо от обстоятелството, че дружеството не е отговорило на въпрос 2.1. в ЦАИС ЕОП. Констатираното несъответствие на офертата на този касатор е самостоятелно основание за отстраняването му от участие в процедурата, доколкото само едно несъответствие на техническото или ценовото предложението с изискванията на възложителя е достатъчно, за да бъде отстранена офертата / в случая първоначалните оферти и по трите обособени позиции/ от по-нататъшно участие в процедурата. Все пак, следва да се посочи, че основателно се оспорват изводите на възложителя и КЗК досежно констатираните предпоставки за отстраняването на дружеството поради изчисление на показателя „Допълняемост на инвестиционната дейност“ в противоречие с указания начин в Образице № 7. Съображенията на съда са аналогични на тези, изложени по- горе в мотивната част, по жалбата на ФЗУГР. Независимо от това, обаче, предвид наличието на основание за отстраняване, не могат да бъдат споделени оплакванията на този касатор срещу отстраняването на първоначалните оферти на „Банка ДСК“ АД по трите обособени позиции на основание чл.107, т.1 и т.2, б. „а“ ЗОП. IV.По оплакванията в касационните жалби срещу класирането на ДЗЗД „Фонд за устойчиви градове“: И двамата касатори поддържат доводи, че са били налице основания за отстраняването на ДЗЗД „ФУГ“ от участие в процедурата, а не за класирането му на първо място, което считат за незаконосъобразно. И в двете жалби се поддържа, че с бланкетни констатации е установено съответствие на техническите предложения на обединението, без излагане на конкретни факти. Съдът намира оплакванията за неоснователни. На практика, основното оплакване по тази част от спора и в двете жалби е, че в Протокол № 3.1. помощната комисия е посочила, че в предложението на ДЗЗД „ФУГ“ са налице несъществени несъответствия. Действителното съдържание на протокола, в обсъжданата му част, е следното: „След обстоен преглед на съдържанието на първоначалната оферта на Участника, комисията констатира, че не се отчитат съществени несъответствия с минимално изискуемото съдържание и условията на изпълнение на инструмента съгласно Документацията.“. В тази връзка настоящият състав споделя становището на КЗК, че заключението на жалбоподателя, че са констатирани „несъществени“ несъответствия почива на направен субективен анализ, и не кореспондират със събраните по преписката данни. От прегледа на съдържанието на Протокол № 3.1. КЗК, а и съдът, не установи комисията да е посочила, че са налице несъответствия, от какъвто и да е характер – съществени или не. Ето защо и необосновано се поддържа от касаторите, че на обединението е дадена възможност да отстрани/коригира несъответствия. В касационната жалба на Консорциума се поддържа също, че КЗК е игнорирала поддържания пред нея довод, че въз основа на констатация от помощната комисия за несъответствие на офертата на ДЗЗД „ФУГ“ по отношение Методиката за определяне тавана на загубите /Образец № 13/ е следвало участника да бъде отстранен от процедурата; вместо това му е предоставена възможност да отстрани несъответствието с окончателната си оферта. Установява се, че помощната комисия не е констатирала несъответствие в първоначалната оферта на ДЗЗД „ФУГ“, поради което и не е имало необходимост от промяна. Въз основа на условията, посочени в Методиката /конкретизирани по- горе в частта, разглеждаща отстраняването на Консорциум ФЗУГР/ комисията е указала на участника метода, по който ще бъде изчислен тавана на загубите, което е в съответствие с условията на документацията /за разлика от незаконосъобразното процедиране на помощния орган при прегледа на офертата на ФЗУГР по аналогичните елементи от същата/. Що се отнася до останалите оплаквания и на двамата касатори, съдът констатира, че същите не визират конкретни обосновани твърдения за наличие на пропуски в техническите предложения на ДЗЗД „ФУГ“ по трите обособени позиции, които да бъдат основание за неговото отстраняване в процедурата. В заключение се налагат следните изводи: Поради установената неправилност на изводите на КЗК за липсата на осъществени от помощния орган нарушения по смисъла на чл. 107, т. 1 и т. 2, б "а" ЗОП при отстраняването на касатора Консорциум ФЗУГР от участие в процедурата, каквито са налице и са довели до опорочаване на крайния акт на възложителя, по който след законосъобразно отстраняване на „Банка ДСК“ АД, за изпълнител на обществената поръчка е определено ДЗЗД „ФУГ“, решението в частта, в която е прието, че са били налице основанията за отстраняване на Консорциум ФЗУГР на етап преценка на изпълнението на изискванията на възложителя към техническото предложение на участниците, като неправилно следва да бъде отменено. При това, атакуваният пред КЗК акт на възложителя също следва да бъде отменен, а преписката - върната за ново провеждане на процедурата от последното законосъобразно действие - на етапа на преценка на съответствието на първоначалните оферти, с въведените от възложителя изисквания. Предвид установените съществени нарушения при провеждане на процедурата по възлагане на процесната обществена поръчка, решението на КЗК, с което е потвърден акта на представляващите членове на управителния съвет на „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД за определяне на изпълнител и за прекратяване на процедурата за възлагане на процесната обществена поръчка, като неправилно следва да бъде отменено, като бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да се уважи жалбата на Консорциум ФЗУГР срещу Решение № D46942369/01.08.2025 г. на представляващите членове на управителния съвет на „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД за определяне на изпълнител и за прекратяване на процедурата за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Изпълнение на финансов инструмент Фонд за градско развитие“, финансиран със средства по Програма „Развитие на регионите” 2021-2027 и Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ 2021- 2027 /ПКИП/, разделена на 3 обособени позиции, както следва: обособена позиция 1 ФГР Юг с размер на финансовия ресурс 229 478 222.37 лв., обособена позиция 2 ФГР Север 1 с размер на финансовия ресурс 144 824 732.90 лв., обособена позиция 3 ФГР Север 2 с размер на финансовия ресурс 139 145 331.61 лв., и преписката да бъде върната на възложителя за продължаване на процедурата по възлагане на обществената поръчка, от етапа, следващ последното законосъобразно действие - за преценка на съответствието на първоначалните техническите предложения на участниците с въведените от възложителя изисквания, с участието на касатора Консорциум ФЗУГР и при съобразяване на дадените задължителни указания в мотивите на настоящото решение. По разноските: Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, във връзка с чл. 216, ал. 6 ЗОП, основателно е предявеното от процесуалния представител на Консорциум ФЗУГР искане за присъждане на разноски за адвокатска защита, направени за производството пред КЗК и за настоящото производство. Същото следва да бъде уважено, при отчитане на представените по делото доказателства /списък на разноските на стр.167 от настоящото дело, и приложените към нея договор за адвокатска защита и платежни документи /стр.169- стр.184 от делото/. Тези доказателства установяват договорено и изплатено адвокатско възнаграждение за две инстанции, в размер на 36 000 лв. /по 18 000 лв. за всяка от инстанциите/, намалено с оглед предявеното от ответниците възражение за прекомерност, и действителната фактическа и правна сложност на спора, при условията на чл. 78, ал. 5 ГПК до размера от 30 000 лв. Следва да бъде присъдена и сумата 9 000 лв., съставляваща общ размер на заплатените от страната държавни такси пред КЗК и ВАС, всяка от които по 4 500 лв.. Така, общата сума, която „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД следва за заплати на Консорциум ФЗУГР, възлиза на 39 000 лв.- разноски за две съдебни инстанции. Независимо от отмяната на акта, доколкото касационната жалба на „Банка ДСК“ АД е счетена за неоснователна с настоящия съдебен акт, на този касатор за разноски не следва да бъдат присъждани. С оглед изхода на спора, разноски на ответниците не се дължат. Водим от изложеното, Върховният административен съд, четвърто отделение,