Определение № 784 от 28.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1758/2011 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Благоевградския акръжен съд от 19.07.2011 г. по гр.д. № 253/2011, с което е потвърдено решението на Гоцеделчевския районен съд от 12.11.2010 г. по гр.д. № 440/2007, с което е отхвърлен предявеният установителен иск за собственост. Недоволен от решението е м. на р. р. и б., София, представляван от юрк. А. В., който го обжалва в срок като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за правното значение на предоставянето на имота за стопанисване от министерския съвет, на включването му в баланса на държавно учреждение и правното значение на предназначението и фактическото ползване на имота от държавно учреждение, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Недоволен от решението е и м. на о., София, представляван от юрк. Г. П., който го обжалва в срок като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за доказателствената сила на акта за държавна собственост, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Ответникът по жалбата [община], представляван от адв. М. Ш. от Б. я оспорва, като счита, че повдигнатите правни въпроси нямат претендираното значение, тъй като въззивното решение е по същество правилно. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че процесният имот (като реална част от по-голям имот) и бил отчужден през 1960 г. за хан хотел. Това негово предназначение е било запазено и по плана от 1974 г. По плана от 1992 г. той е бил преотреден за пазар и хали. Предназначението му е запазено и по плана от 1999 г. – за търговска дейност, а с плана от 2000 г. се предвижда пристрояване на съществуваща едноетажна масивна сграда, а в съседните имоти – построяването на други едноетажни сгради за търговска дейност. През 1960 г. за имота е съставен акт за държавна собственост, а през 2003 г. – акт за частна общинска собственост. Имотът се е ползвал от Организацията за съдействие на отбраната като авто-мотоклуб, а след закриването й през 1992 г. – от ищеца М. на о., който получава цялото й имущество. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като поставеният въпрос за правното значение на предоставянето на имота за стопанисване от министерския съвет обуславя решението по делото и се разрешава се противоречиво от съдилищата. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение