Определение № 12 от 11.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 917/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Т. “З.”, гр.Плевен срещу определение № 100/22.10.2010г., постановено по т.д.№ 766/10г. от ВКС, ТК, І отд., с което молбата за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 74/15.10.2009г. по гр.д.№ 377/09г. на В. апелативен съд не е допусната до разглеждане. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Ответникът “К. Х. Б. К. Б.” АД, гр.Костинброд оспорва частната жалба. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е допустима, но неоснователна. Съставът на ВКС, ТК, І отд. не е допуснал до разглеждане молбата на частния жалбоподател за отмяна на влязло в сила решение, като е приел, че не е спазен срокът по чл.305, ал.1, т.1 ГПК. Представените с молбата писмени доказателства са съставени с участието на молителя, като са счетени за неоснователни домогванията му да докаже, че ги е получил във владение едва на 28.04.2010г. с приемо-предавателен протокол от бившия главен счетоводител. Определението е правилно. Частният жалбоподател не е въвел нови аргументи, които да налагат изводи, различни от изложените от състава на ВКС. Приемо-предавателният протокол не удостоверява, че писмените доказателства, съставени с участието на молителя, не са му били известни или че не е могъл да се снабди с тях своевременно. Твърденията на молителя за датата на снабдяване с документите, отразена и в протокола, не са обвързани с данни за невъзможност или затруднения при получаването на документите. По тези съображения определението следва да се потвърди. Право на разноски има ответникът, но само за настоящото производство по частната жалба, или в размер на 540 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд