Определение № 5671 от 27.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5136/2026 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от Н. Н. А., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в [населено място] против определение № 2003/24.04.2026г., постановено по адм. дело № 1385/2024г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е върната подадената от него исковата молба против Върховния административен съд, със седалище и адрес на управление гр. София за заплащане на обезщетение в размер на 30 000,00 лв., както и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху тази сума от 01.06.2009г. до пълното и изплащане, за претърпени от него неимуществени вреди за периода 01.06.2009г. до 13.12.2024г., изразяващи се в болки, страдания, унижение, малоценност, главоболие, безсъние, нервност, незащитеност, чувство за отхвърляне от правосъдието, претърпени в резултат на Решение № 12326 от 18.11.2015г., постановено по адм. дело № 15134 по описа на Върховния административен съд за 2014г., с което е оставено в сила Решение № 134 от 28.07.2014г., постановено по адм. дело № 112 по описа на Административен съд град Стара Загора за 2014г. и производството по делото е прекратено. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, поради и което се иска неговата отмяна. Ответната страна – Върховен административен съд в писмен отговор чрез юрисконсулт З. Златкова оспорва частната жалба и излага подробни доводи за нейната неоснователност. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по искова молба на частния жалбоподател за заплащане на обезщетение в размер на 30 000,00 лв., както и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху тази сума от 01.06.2009г. до пълното и изплащане, за претърпени от него неимуществени вреди за периода 01.06.2009г. до 13.12.2024г. в резултат на Решение № 12326 от 18.11.2015г., постановено по адм. дело № 15134 по описа на Върховния административен съд за 2014г., с което е оставено в сила Решение № 134 от 28.07.201 г., постановено по адм. дело № 112 по описа на Административен съд град Стара Загора за 2014г. Ищецът е посочил, че Решение № 12326 от 18.11.2015 г., по адм. дело № 15134 по описа на Върховния административен съд за 2014 г. е постановено в нарушение на чл. 52, § 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, във връзка с чл. 6, § 3 от Договора за Европейския съюз, във връзка с чл. 41 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Нарушението се изразявало в грубо нарушение на принципа за справедливо обезщетение за претърпени вреди и грубо нарушаване на правото на ЕС при постановяване на решението. Изложени са оплаквания, че Върховния административен съд, не е зачел съдебната практика на Европейският съд по правата на човека. С обжалваното в настоящото производство определение Адм.съд-Пазарджик прекратил производството по делото, като приел, че подадената искова молба е недопустима. Посочено е, че поради липсата на достатъчна конкретизация относно правото на Европейския съюз, което ищецът счита за нарушено, с Протоколно определение от 16.01.2026 г., съдът е указал на ищеца, че следва с писмена молба с препис за ответната страна, да конкретизира исковата си претенция, като посочи по какъв начин с постановяването на Решение № 12326 от 18.11.2015 г. ответникът е нарушил разпоредбите на Хартата на основните права на Европейския съюз; Договора за Европейския съюз и Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. В отговор на тези указания, с писмена молба вх. № 574 от 21.01.2026 г., процесуалния представител на ищеца отново е заявил, че според ищеца, решението на касационната инстанция е постановено в нарушение на чл. 52, § 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с чл. 6, § 3 от Договора за Европейския съюз. Посочено е, че наред с това е налице нарушение и на чл. 6, § 3 ДЕС, съгласно който основните права, както са гарантирани от ЕКГТЧ и както произтичат от общите конституционни традиции на държавите членки, представляват общи принципи на правото на ЕС. Като съд последна инстанция Върховният административен съд е бил длъжен да прилага тези общи принципи, включително принципите на ефективна съдебна защита, пропорционалност и справедливост при определяне на обезщетението. Други конкретизации, уточнения, допълвания или изменения на исковата претенция, не бяха предприети от ищеца до приключване на устните състезания по делото. Съдът е приел, че не са отстранени констатираните нередовности на исковата молба, тъй като от изложеното в молба вх. № 574 от 21.01.2026 г., не става ясно, кои точно стандарти, развити в постоянната практика на ЕСПЧ и на какво конкретно основание, националния съд е бил длъжен да приложи. Определението е правилно. Неоснователни са доводите, изложени в частната жалба за неправилност на определението. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Настъпилите вреди трябва да са пряка и непосредствена последица от актовете, действията или бездействията на администрацията. Съгласно разпоредбата на чл. 2в ЗОДОВ вредите трябва да са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз. Никъде в исковата молба и в уточненията към нея не се съдържат доводи за нарушаване на норми от правото на ЕС. Напротив, ясно се посочва, че С. не е доволен от присъдения му размер на обезщетението, поради което "тази несправедливост" той определя като нарушаване на европейското право. Не съществува нормативна уредба за търсене на имуществена отговорност за вреди от правораздавателната дейност на съдилищата извън случаите, уредени в чл. 2, чл. 2б и чл. 2в от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Съдилищата може да отговарят само в случаите по чл. 2в ЗОДОВ за вреди, възникнали от нарушаване на правото на Европейския съюз, а такива твърдения не се съдържали в исковата молба. Несъгласието на ищеца с резултата на дадено дело не означава, че при постановяването на този резултат страната ще може да го обжалва по реда на чл. 2в ЗОДОВ. От така подадената от страна на частния жалбоподател уточнителна молба отново не става ясно коя норма от правото на Съюза Върховният административен съд не е приложил правилно. Бланкетното посочване, че са нарушени основни правни принципи на правовата държава не изпълнява определението и разпореждането на първоинстанционния съд, с които са дадени указанията на страната, тъй като е общо и не внася конкретика относно това, кои точно разпоредби от правото на ЕС и как не са съобразени от ВАС. Въпреки дадените указания и депозираната молба – уточнение, както правилно е посочил административният съд, заявената от Н. Н. А. исковата претенция е останала лишена от каквато и да е конкретизация на фактите и обстоятелствата на които се основава. Правилно, исковата молба е определена като недопустима и оставена без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено. По изложените мотиви, обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,