Определение № 1660 от 03.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4282/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Л. Т. срещу определение № 14466/24г. на СГС, с което на основание чл. 248 ГПК е изменено въззивното решение в частта за разноските като на ответника „Столичен автотранспорт“ЕАД, с оглед изхода на делото, за първа инстанция са присъдени 2488лв. разноски, а за втора инстанция 2090,66лв.. Частият жалбоподател иска още по- голямо намаление на платените адвокатски възнаграждение за първа и втора инстанция поради прекомерност. За да се произнесе по частната жалба, ВКС взе предвид следното: Ответното дружество е платило адвокатско възнаграждение за първа инстанция 3924лв., а за втора инстанция е платило 290,66лв. държавна такса и 3924лв. адвокатско възнаграждение. Производството по делото е по чл. 344, ал.1, т.1,2 и 3 КТ. Ищцата твърди, че била незаконно уволнена. Работила по трудов договор на длъжност „Началник експлоатационно звено в транспорта, автоколона“ при ответника „Столичен Автотранспорт“ ЕАД, но със заповед, връчена на 18.04.23г. била дисциплинарно уволнена, заради системни закъснения за работа през м.12.22г. и м.01.23г.. Твърди, че не са й искали обяснения, че работодателят не е спазил 2- месечния срок за налагане на наказание, че не е извършила системни нарушения на трудовата дисциплина, както и че наложеното наказание не отговаря на тежестта на нарушението. В срока за отговор работодателят е възразил, че закъсненията на ищцата били установени чрез присъствената книга, в която всеки служител се подписвал до 8,15ч., а след този час в присъствената книга се вписвал и часа на закъснение от служител на Администрацията. По отношение на ищцата били установени 10 такива закъснения за м.12.22г. и м.01.23г.. Били поискани обяснения от ищцата, в които тя признала, че в Присъствената книга се е регистрирала чрез поставяне на подпис в по- късни часове, тъй като не е знаела, че трябвало да се подписва веднага при започването на работа. На 20.02.23г. била извършена проверка на Присъствената книга от комисия, назначена от работодателя, и работодателят бил уведомен за резултатите от проверката на същата дата. Обяснения били поискани от ищцата на 11.04.23г. и тя дала такива на 13.04.23г.. Заповедта за уволнение била връчена на 18.04.23г.. Въззивният съд е отхвърлил исковете. Приел е, че системата за отчитане на явяването на работа чрез присъствена книга била обичайна практика при работодателя от 90-те години и че ищцата е била запозната с това обстоятелство. Самата тя била съхранявала една от присъствените книги и съответно отбелязвала закъсненията на подчинените й служители. В обясненията си ищцата била признала за регистрирането си в Присъствената книга със закъснение според отбелязаните часове. Не било установено, че е отивала своевременно на работа и че е изпълнявала служебни задължения до регистрацията й в Присъствената книга. Пред първа инстанция процесуалният представител на ответника е подал отговор на искова молба с приложени към него писмени доказателства и е поискан разпит на двама свидетели. Проведено е едно открито съдебно заседание, на което е присъствал процесуалният представител на ответника, разпитани са 4- ма свидетели, представена е писмена защита и Списък с разноски. Пред втора инстанция е подадена въззивна жалба от упълномощения адвокат на дружеството. Проведено е едно отрито съдебно заседание, на което е присъствал упълномощения адвокат на дружеството, след решението е подадена молба по чл. 248 ГПК и писмен отговор по молбата на ищцата по чл. 248 ГПК. В определението си по чл. 248 ГПК въззивният съд е приел, че минималното адвокатско възнаграждение по исковете било 3267,97лв. без ДДС или 3924лв. с ДДС. Но поради характера на производството, въззивният съд е уважил възражението за прекомерност на ищцата и е намалил адвокатското възнаграждение, платено от дружеството ответник, на 2488лв. с ДДС за първа инстанция, а за втора съответно го е намалил на 1800лв. с ДДС. В частната си жалба ищцата претендира още по- голямо намаление на платените адвокатски възнаграждения за двете инстанции като дава пример със себе си, че е платила по 1700лв. за всяка от инстанциите. ВКС счита, че частната жалба е неоснователна. Всъщност адвокатското възнаграждение за първа инстанция е намалено под минималния размер от 3267,97лв. без ДДС на 2073,50 без ДДС, т.е. с около 1200лв., а за втора инстанция от минималния размер на 3267,97лв. без ДДС е намалено на 1500лв. без ДДС, т.е. повече от 2 пъти. Отговорността за разноски е деликтна безвиновна отговорност за причинените вреди (направените разноски), но не и за вредите, които страната по делото е могла за избегне, ако положи грижата на добрия стопанин. Грижата на добрия стопанин изиска платеното адвокатско възнаграждение да бъде уговорено в разумен и пропорционален размер с оглед фактическата и правна сложност на делото. По принцип фактическата и правна сложност на дело за отмяна на уволнение зависи от основанията за незаконосъобразност, въведени с исковата молба, тъй като те определят предмета на доказване и обема на търсената защита. В случая ищцата е въвела като основания за отмяна почти всички възможни възражения срещу дисциплинарното уволнение- нарушение на процедурата, изразяващо се в липсата на поскани обяснения и налагане на наказанието в преклузивния срок, оспорване на констатираното дисциплинарно нарушение и неговата квалификация, както и евентуално оспорване на тежестта на нарушението и съответствието на дисциплинарното наказание на тежестта на нарушението. ВКС намира, че повдигнатите въпроси от ищцата общо установяват фактическа и правна сложност на делото, доколкото по всички тях е следвало да се разпределя доказателствена тежест, да се събират доказателства и обсъждат становищата на страните. При това положение разноските от 2073,50лв. без ДДС за първа инстанция и 1500лв. без ДДС за втора инстанция са разумни и пропорционални. Освен това, намалените адвокатски възнаграждения от СГС са съизмерими с направените разноски от самата ищца, които самата тя определя като разумни и пропорционални и чийто размер тя определя като мярка за намаляване на адвокатските възнаграждения, платени от ответното дружество. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО