Определение № 29 от 15.01.2024 г. на ВКС по н. д. № 1182/2023 г.

Производството пред ВКС е образувано на основание чл. 43, т. 1 от НПК по повод искане от Районен съд - Варна с разпореждане № 9039/19.12.2023г. по нохд № 5274/2023г. по описа на същия съд. В писмено становище прокурор от Върховна касационна прокуратура изразява мнение, че искането е неоснователно. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, намери следното: Производството по делото е образувано в РС – Варна по внесен обвинителен акт срещу Г. И. за престъпление по чл. 172б, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. С разпореждане № 9039/19.12.2023г. по нохд № 5274/2023г. по описа на същия съд, съдът е прекратил производството и позовавайки се на чл. 43, т. 1 от НПК е изпратил делото на ВКС с искане за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да разгледа делото. Изложените аргументи за исканата промяна в местната подсъдност се основават на местоживеенето на свидетелите по делото. Върховният касационен съд в този си състав намира, че искането е неоснователно. Видно от материалите по делото, с оглед правилата за местна подсъдност, делото е подсъдно на Районен съд – Варна. Действително, седем от свидетелите, посочени в обвинителния акт, живеят на територията на РС- София, поради което, макар и формално, са налице предпоставките по този текст от закона. От друга страна обаче, всички останали лица от списъка за призоваване се намират и живеят на територията на РС – Варна и е налице паритет между тях и седемте свидетели по делото, т.е. не би се стигнало до реализацията на процесуална икономия на време и средства. Водим от горното и на основание чл. 43, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение