Определение № 10260 от 01.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8711/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. А. К., срещу Определение № 5477 от 17.05.2024 г. постановено по адм. дело № 3185/2023 г. по описа на Административен съд – София град /АССГ/. С обжалваното определение съдът е спрял производството по делото до постановяване на окончателен съдебен акт по адм.дело № 928 от 2023 г. по описа на същия съд, като е счел, че решението по това дело ще има значение за правилното решаване на настоящия правен спор. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно и моли да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – Национален осигурителен институт /НОИ/ не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на трето отделение, като обсъди оплакванията в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. По същество е основателна. С обжалваното определение съдът е спрял производството по делото, образувано по искова молба на И. А. К. на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във връзка с твърдяни осъществени незаконни фактически действия и бездействия на длъжностни лица от структурата на ответната страна увреждащи законните права и интереси на ищеца /от уточнение с вх.№ 42731 от дата 28.11.2023 г./ Исканията по първоначалната искова молба на К. от дата 25.01.2023 г. са разделени за разглеждане в две отделни производства, като от адм.дело № 928 от 2023 г., в което се разглежда жалбата на К. срещу Решение №2153-21-406 от 22.12.2022 г. на директора на ТП на НОИ София град, е отделено искането предмет на настоящия спор – за обезщетение на основание чл.1 от ЗОДОВ. За да постанови обжалваното пред настоящата инстанция определение, съставът на АССГ е счел, за правилното разрешаване на настоящия спор, значение има постановяване на окончателен съдебен акт по адм.дело № 928 от 2023 г., поради връзка на преюдициалност по двете производства и на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК е спрял производството по настоящото дело. Определението е неправилно. При служебно извършена проверка настоящият съдебен състав установи, че по адм.дело № 928 от 2023 г. по описа на АССГ има постановено Решение № 7743 от 12.12.2023 г., с което е отхвърлена жалбата на К. срещу Решение № 2153-21-406/22.12.2022 г. на директора на ТП на НОИ – София град, в частта, оставяща без уважение жалба с вх. № 1023-21-1166/24.02.2022г. срещу разпореждане [номер] от 07.12.2021г. на длъжностно лице по „ПО“ към ТД на НОИ. Това решение е оставено в сила с Решение № 8190 от 03.07.2024 г. по адм.дело № 4220 от 2024 г. по описа на Върховен административен съд. Настоящата инстанция намира, че дори и да не беше налице окончателен съдебен акт по адм.дело № 928 от 2023 г., няма основание настоящото производство образувано на основание чл.1 от ЗОДОВ, да бъде спирано, доколкото с исковата си молба ищецът заявява, че търси морална обезвреда във връзка с „тенденциозни вредоносни действия и бездействия на длъжностни лица и служители на НОИ“, което не е във връзка на преюдициалност с предмета на спора по адм.дело № 928 от 2023 г., където се разглежда законосъобразността на административен акт - Решение № 2153-21-406/22.12.2022 г. на директора на ТП на НОИ. В единият случай производството е по реда на чл. 204 от АПК във вр. с чл.1 от ЗОДОВ, в другия – по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Ищецът не търси обезщетение във връзка с незаконосъобразен административен акт, а обезщетение във връзка с незаконосъобразни действия и бездействия, които се установяват от съда, пред който е предявен искът за обезщетението – чл. 204, ал.4 от АПК. По горните съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и делото бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия на същия съд. По въпроса със разноските следва да се произнесе първоинстанционният съд съобразно изхода на правния спор по делото с окончателния съдебен акт съгласно общите разпоредби на чл. 143 АПК и чл. 78 и чл. 81 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение