Определение № 311 от 27.09.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5834/2015 г.

Производството е по реда на 307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на И. Й. Ш. и Е. К. Ш. за отмяна на влязло в сила решение № 579а/12.12.1991 г., постановено по гр.д.№ 557/1990 г. от Районен съд – Благоевград. Производството по делото е било спряно с определение №454/28.12.2015 г. от състава на ВКС, до приключване на ТД № 7/2014 г. по описа на ОСГТК на ВКС. Тълкувателното дело е приключило с приемането на тълкувателно решение, поради което производството по настоящото дело следва да се възобнови. Молбата за отмяна на влязло в сила решение е процесуално недопустима, по следните съображения: Молбата се основава на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, изрично посочено като основание от молителите, като освен горното, същото основание се съдържа и в обстоятелствената част на молбата, въпреки наличието на твърдение за второ съдебно решение, в чиято обстоятелствена част се съдържат, според молителите противоречия относно факти по спора по решението, чиято отмяна се иска. Решението, чиято отмяна се иска, е влязло в законна сила на 11.07.1991 г.. Неотменимостта на съдебното решение е част от неговия стабилитет и се изразява в процесуалната невъзможност същото да бъде отменено по реда на извънредните способи за отмяна, какъвто е предвидения в разпоредбата на чл.231 от ГПК /отм./ и чл.303 от ГПК ред. В случая, с изтичането на едногодишния преклузивен срок по чл.232, ал.1 от ГПК /отм./, в който може да се иска отмяна на влязлото в сила решение – на 11.07.1992 година, решението е станало стабилен съдебен акт – неизменим, необжалваем и неотменим по реда на извънредния способ за отмяна на влезли в сила съдебни решения. С ГПК /в сила от 01.03.2008 г./, съгласно разпоредбата на чл.305, ал.1, от ГПК, се предвижда правото на страните да искат отмяна, което не е ограничено с краен преклузивен срок така, както е по отменения процесуален ред, съгласно чл.232, ал.1 от ГПК/отм./. Доколкото съдебния акт, чиято отмяна се иска, е неотменим към момента на влизане в сила на ГПК на 01.03.2008 г., тъй като към този момент е изтекъл едногодишния срок за отмяна по реда на чл.232, ал.2 от ГПК/отм./, правото да се иска отмяна на влязло в сила решение е било преклудирано към момента на влизане в сила на ГПК/от 01.03.2008 г./ и не следва да се приложи новия процесуален ред, въвеждащ по-благоприятен режим за отмяна на влезли в сила съдебни решения. Новия процесуален ред следва да се прилага единствено по отношение на заварените случаи, за които не е изтекъл едногодишния срок по отменения ГПК, към момента на влизане в сила на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./, но не се създава ново процесуално право да се иска отмяна на влязло в сила съдебно решение. В този смисъл е и тълкуването, дадено с т.8 на ТР по т.д.№7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. По изложените съображения, крайния срок да се иска отмяна на влязлото в сила съдебно решение, постановено от Районен съд – Благоевград, е изтекъл с изтичане на едногодишния краен срок, предвиден в разпоредбата на чл.232, ал.1 от ГПК /отм./, а именно на 11.07.1992 година, поради което новия процесуален ред, предвиден в ГПК /в сила от 01.03.2008 г./, по отношение на предвидените в него срокове за подаване на молба за отмяна, не следва да се прилага. Предвид гореизложеното, молбата за отмяна на влезли в сила решения е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното, състава на ВКС