Определение № 82 от 01.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 829/2016 г.

Производството е по реда на чл.274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Д. и М. М. Д. срещу определение № 458 от 21.12.2015 г., постановено по ч.гр. д. № 395 по описа за 2015 г. на Бургаския апелативен съд, граждански състав, с което е прекратено производството по делото, образувано по частна жалба против определение № 2204 от 23.09.2015 г. в частта за оставяне на делото без движение за внасяне на изискуемата държавна такса. Частните жалбоподатели твърдят, че определението е неправилно и незаконосъобразно, поради което молят настоящата инстанция да го отмени и да върне делото за произнасяне по същество на частната им жалба. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становището на частните жалбоподатели, приема следното: Частната жалба е подадена в срок срещу преграждащо определение на апелативен съд като въззивна инстанция, поради което е допустима съгласно чл.274, ал.2 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. В процесуалния закон не е предвидена изрична възможност за обжалване на съдебния акт по чл.129, ал.2 от ГПК, с който исковата молба се оставя без движение за отстраняване на нейните нередовности. Този съдебен акт не прегражда по-нататъшното развитие на делото. Следователно не е налице нито една от двете хипотези, посочени в чл.274, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, при които срещу определенията/разпорежданията могат да се подават частни жалби. Ето защо определението на Бургаския окръжен съд, с което са дадени указания на частните жалбоподатели за отстраняване нередовностите на исковата им молба, е необжалваемо. Може да се обжалва само определението по чл.129, ал.3 от ГПК за връщане на исковата молба, ако такъв акт бъде постановен поради неизпълнение на дадените указания.В този смисъл е трайната, последователна и непротиворечива практика на ВКС, произтичаща от т. 5 на ТР № 1 от 17.07.2001 г. по т. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и съдържаща се в определения № 632 от 10.11.2014 г. по ч. гр.д. № 5763/2014 г. на Първо Г.О. на ВКС, № 119 от 14.02.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 759/2014 г., IV Г.О. на ВКС № 582 от 29.11.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6788/2013 г., Първо Г.О. на ВКС и много други. По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното определение на Бургаския апелативен съд е правилно, законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение