Определение № 5609 от 03.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4369/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на И. Й. П., чрез адв. Н. Д. против определение № 562 от 18.09.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 381/2024 г. на Апелативен съд – Варна, с което се оставя без разглеждане частна жалба на същото лице против определение от 11.07.2024 г. постановено по в. ч. гр. д. № 1125/2024 г. на Окръжен съд – Варна, с което е спряно производството по делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело № С-247/2023 г. Частният жалбоподател твърди, че определението е невалидно, необосновано и постановено при нарушаване на процесуалния закон. Заявява, че въпросите, предмет на делото на Съда на Европейския съюз нямат отношение към настоящото производство. Моли това определение да бъде отменено, за да продължи производството по делото. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, приема следното: Частната жалба е подадена срещу определение, с което се оставя без разглеждане частна жалба против определение за спиране на производството по делото поради отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз от друг национален съд, имащо значение за висящото въззивно производство. Това определение не подлежи на обжалване съгласно изричната разпоредба на чл.631, ал.1, изречение второ от ГПК. Невъзможността за инстанционен контрол на определението се отнася както за хипотезата, при която съдът спира висящо пред него дело заради преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, така и за случаите на вече отправено преюдициално запитване по сходни въпроси от друг национален съд на същата или друга държава членка. Националният съд е длъжен във всеки отделен случай, с оглед конкретните преюдициални въпроси, които са поставени в другото дело, да прецени връзката им с предмета на висящото пред него дело. Тази негова преценка, както и преценката на националния съд отправил преюдициалното запитване, по съществото си е идентична. Поради тази причина, не може съобразно водещия принцип за равенство пред закона да се приеме, че само в единия от двата случая определението подлежи на инстанционен контрол, а в другия такъв е изключен. По тези съображения настоящата инстанция приема, че постановеното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение