Определение № 466 от 04.10.2024 г. на ВКС по н. д. № 873/2024 г.

Производството пред ВКС е по реда на чл. 351, ал. 6 НПК. Образувано е по частна жалба, подадена от К. А. Б. чрез повереника му адвокат Й. П., против Разпореждане № 1557 от 30 август 2024 г., постановено по в.н.ч.х.д. № 1430/24 г. на Окръжен съд – Пловдив. С разпореждането, на основание чл. 351, ал. 5, т. 3, вр. чл. 346 НПК, е върната „молба“, която по същината си е касационна жалба, подадена от адвоката на частния тъжител К. Б. срещу въззивно Решение № 267 от 9 август 2024 г., постановено по в.н.ч.х.д. № 1430/24 г. на Окръжен съд – Пловдив. С частната жалба се оспорва не само връщането, но и по същество частта от въззивното съдебно решение, касаеща присъждането на разноски. Отправено е искане за отмяна на обжалваното разпореждане, а в случай че касационният съд приеме да разгледа по същество въпроса с разноските – за отмяна на присъдените такива за адвокатско възнаграждение, платено от подсъдимия в първата инстанция. Върховният касационен съд провери данните по делото, съобрази изложеното в частната жалба и прие следното: Частната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационна проверка акт. По същество е основателна касателно претенцията за отмяна на обжалваното разпореждане. С въззивното решение, срещу което е подадена касационната жалба, окръжният съд е отменил изцяло присъдата на Районен съд - Пловдив, постановена по н.ч.х.д. № 1724/20 г. и е прекратил наказателното производство поради изтичането на абсолютната погасителна давност. Последното, независимо че делото е от частен характер, обуславя хипотезата на чл. 346, т. 4 НПК – решението на окръжния съд, с което е прекратил наказателното производство е постановено за първи път във въззивната инстанция. Оттук следва, че с атакуваното разпореждане касационната жалба неправилно е върната като недопустима. Тя е подадена срещу съдебен акт, който е сред изброените в разпоредбата на чл. 346, т. 4 НПК, тоест подлежащ на касационен контрол. Това налага отмяна на разпореждането за връщане и последващо надлежно администриране на касационната жалба срещу въззивното решение. Останалите съображения, изложени в частната жалба касаят твърдяна неправилност на въззивното решение в определена негова част, на които не се дължи обсъждане в настоящото производство. То има за предмет проверка на разпореждането за връщане на касационната жалба, а не контрол на съдебния акт, произнесен по обвинението. По изложените съображения ВКС, второ наказателно отделение намери за неправилно атакуваното разпореждане, поради което и на основание чл. 351, ал. 6 НПК