Решение № 4328 от 1.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15583/2009 г.

ВАСI отделение01.04.2010 г.докладчик Румяна Монова

Диспозитив

Оставя в сила решение № 1660 от 15.10.2009 г., постановено по адм. дело № 1330 по описа за 2009 г. на Административен съд Варна. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 4328 от 1.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15583/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Ирина Александрова Димитрова от гр. Русе, чрез процесуален представител срещу решение № 1660 от 15.10.2009 г., постановено по адм. дело № 1330 по описа за 2009 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу РА № 180800713 от 9.03.2009 г., потвърден с решение № 205 от 30.04.2009 г. на директора на Д "ОУИ" Варна за определени данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2003 г. и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива доводи в касационната жалба и иска отмяна на решението с присъждане на направени по делото разноски. Ответникът по така подадената касационна жалба - директор на Д "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е бил РА № 180800713 от 9.03.2009 г., потвърден с решение № 205 от 30.04.2009 г. на директора на Д "ОУИ" Варна за определени данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2003 г. и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че в производство по чл. 122 от ДОПК органът по приходите правилно е приел, че е налице превишение на разходите над приходите за съответните години от лицето. Въпреки дадените възможности и предвид доказателствената тежест, която с оглед особения ред за провеждане на ревизията по чл. 122 от ДОПК, лежи върху жалбоподателката, няма събрани доказателства в съдебното производство, които да оформят извод за друг размер на финансовото и имуществено състояние на лицето. Което определя и данъчната основа за облагане през двете години. Решението е правилно. Няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нито твърдяните от касаторката нарушения на материалния закон. На лицето е била направена ревизия по чл. 122 от ДОПК за данъчни периоди от 1.01.2003 г. до 31.12.2006 г. по ЗОДФЛ и за 2007 г. по ЗДДФЛ. Били са констатирани несъответствия между разходи и имуществено и финансово състояние на лицето само за двете години - 2003 и 2007 г., за когато е приложен текстът на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК и е определена нова данъчна основа и съответно размер на дължим данък. Твърденията на лицето, че не са отчетени дадени от свекър й Никола Колев суми 10000 лв. през 2003 г. /като сватбен подарък за ритуал през 2002 г./ и 27000 лв. през 2007 г. - дарения от същия, остават недоказани. Жалподателката не е поискала събиране на никакви доказателства - нито писмени, нито гласни за доказване получаването на сумите. Няма предоставени от нея други данни и за имущественото състояние за лицето, дало даренията през процесните години. В настоящето производство нито се представят доказателства, нито се навеждат твърдения, различни от от тези, вече посочени пред първата инстанция. Съдът е определил правилно спорния въпрос, надлежно е разпределил доказателствената тежест и при липса на други доказателства е разгледал представените и постановил акт, който съответства на тях и на законовите норми. Решението е правилно и не следва да бъде отменяно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение,

Цитирани разпоредби

1