Определение № 117 от 04.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 61/2013 г.

Производството е по чл.274 ал. 2 пр. второ вр. с чл.274 ал.1 т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. С. С. против определение, постановено в съдебно заседание от 12.12.2012 год. по т.д.№ 50 / 2011 год. на ВКС, второ търговско отделение, с което е прекратено производството, поради заличаване на дружеството - касатор [фирма] от търговския регистър,с оглед приключило производство по ликвидация. Без да оспорва обстоятелствата по заличаване на търговеца, констатирани от предходния състав, жалбоподателят оспорва правилността на определението, изхождайки от правното основание на иска – предмет на прекратеното производство - чл.74 ТЗ, за отмяна решения на ОС на заличеното дружество. С оглед същото, аналогично на постановеното в реш. № 124 / 26.11.2009 год. по т.д. № 152 / 2009 год. на ВКС, І т.о., жалбоподателят счита допустимо продължаване на съдопроизводствените действия с участието на заличеното дружество, при допускане ограничената му правосубектност - само и единствено за нуждите на настоящото съдебно производство. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната частна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, считано от датата на съдебното заседание, в което жалбоподателят се е представлявал от пълномощника си - адвокат, изхожда от легитимирана да обжалва страна, обуславяща правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване, като препятстващ касационното производство ,съдебен акт. По същество жалбата е неоснователна. Мотивите в подкрепа на правилността на атакуваното определение се съдържат в цитираното от страната реш. № 124 / 26.11.2009 год. по т.д. № 152 / 2009 год. на ВКС, І т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК и споделяно от настоящия състав. Съгласно същото, участието на заличено от търговския регистър дружество, като страна в исково производство, при липса на правосубектност предвид заличаването му, е допустимо само за нуждите на спор относно порок на заличаването / като подвид на вписването /, т.е. когато предмет на спора е законосъобразното осъществяване на фактическия състав, предпоставящ заличаването от регистъра, какъвто не е настоящия случай. Изрично е споделен в същото решение принципът, че когато търговското дружество е заличено от търговския регистър, то губи своята правосубектност и не би могло да бъде надлежна страна в процеса. В същинско исково производство заличеното дружество не би могло да бъде представлявано от ликвидатора, тъй като представителството от същия, след заличаването и на основание чл.273 ал.2 ТЗ, е ограничено само за нуждите на обслужващите ликвидационното производство действия, предвидени в тази разпоредба. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение