Определение № 366 от 29.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3246/2023 г.

Образувано е по частна касационна жалба на „Инвестбанк“ АД, представлявана от изпълнителните директори, действащи чрез пълномощник адв. Й. Д. - САК, против определение № 1235 от 10.05.2023 г. по в.ч.гр.д. № 1032/2023 г. на Апелативен съд - София, с което е оставена без уважение частна жалба против протоколно определение от 09.02.2023 г. по в.гр.д. № 13162/2021 г. по описа на СГС. С частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение на въззивния съд, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост, приложено е към нея изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Насрещните страни не са взели становище по частната жалба. Настоящият състав на касационната инстанция, след проверка на данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба, макар и подадена от надлежна страна, и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, указан с въззивното определение, е недопустима. С обжалваното определение на АС - София е потвърдено протоколно определение от 09.02.2023 г. по в.гр.д. № 13162/2021 г. по описа на СГС, в обжалваната му част, с която въззивното производство е прекратено частично- в частта му, в която с въззивна жалба на „Инвестбанк“ АД се обжалвано решението на първостепенния съд в прекратителната му част по отношение на ответника „Пропъртис Трейд“ ООД. Въззивният съд е прекратил частично въззивното производство в тази част, защото е приел, че въззивникът „Инвестбанк“ АД няма правен интерес от обжалване прекратителното определение на първата инстанция /инкорпорирано в решението/ защото е недопустимо за упражнява процесуалните и материалните права на трето лице за спора между въззивника /ответник/ и ищците. Съдебният състав на АС-София е потвърдил това определение на въззивния съд. Съгласно решението по т.1 на Тълкувателно решение № 2 от 23.06.2022 г. по тълк.д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС, определение на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване. Обосноваващите това решение мотиви на тълкувателното решение, сочат, че преграждащите определения, които за първи път постановява окръжният съд като въззивна инстанция, са: определенията за прекратяване на въззивното производство поради недопустимост на въззивната жалба, или поради неотстраняване в срок нередовности на същата; определенията за прекратяване на въззивното производство, поради десезиране на въззивния съд поради оттегляне на въззивната жалба; определения за прекратяване на исковото производство, вкл. въззивното, и обезсилване на постановеното първоинстанционно решение поради липса на правосубектност на която и да е от страните по делото, която не може да се отстрани посредством института на правоприемството (чл. 227 ГПК) и при сливане качеството на ищец и ответник поради приемство, или поради отказ от иска, или поради постигане и одобряване на съдебна спогодба, вкл. при невъзобновяване на производството, спряно пред въззивен съд по взаимно съгласие, или поради неизпълнение на задълженията по чл. 230, ал. 2 ГПК при смърт на ответника във въззивно производство; определенията за спиране на въззивното производство и отказ за възобновяване на въззивното производство. Обжалваното пред АС-София определение на въззивния съд е от кръга на тези, посочени в горецитираното ТР на ВКС, а именно от определенията, с които се прекратява въззивно производство поради недопустимост на въззивната жалба, поради което и потвърждаващото го определение на АС-София, което сега се обжалва пред ВКС, се явява окончателно и неподлежащо на последващ инстанционен контрол. Неправилните указания на АС-София относно възможността за обжалване на постановеното от него определение в хипотезата на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК, не пораждат за частния жалбоподател процесуално право да го обжалва. Частната касационната жалба като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, следва да се остави без разглеждане, и производството по нея да се прекрати, без да се преценява дали са налице основания за допускане на касационното обжалване, доколкото такава преценка може да се прави само по отношение на подлежащ на касационно обжалване акт, а обжалваното определение е окончателен такъв. Не са правени искания от никоя страна за разноски в настоящето производство и съдът не дължи произнасяне по такива по чл.81 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.