Решение № 12096 от 9.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7636/2015 г.

Решение № 12096 от 9.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7636/2015 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Търново при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу решение № 169 от 27.05.2015 г. постановено по адм. дело № 821/2014 г. по описа па Административния съд - В. Т. в частта, в която по жалба на "Ч." ЕООД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. П., ул. "Я. С." №..., вх. "...", ап. ..., е отменен Ревизионен акт (РА) № 151400154 от 8.05.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден след обжалване по административен ред с решение № 390 от 3.10.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП, в частите му, с която на дружеството са определени допълнителни задължения за косвен данък за данъчни периоди м. 12.2008 г., м. 12.2009 г. м. 12.2010 г. и м. 12.2011 г. - в размер общо на 18 156.41 лв. и лихви за забава 6 421.45 лв. и са извършени съответните корекции на финансовите резултати на жалбоподателя във връзка с неосчетоводени фактури издадени от "Б." ЕООД, "К. о." ЕООД, ЕТ "М. Ч. М. И.", "Б. А. т. т." и "Т. н." ООД, и в резултат са определени допълнителни задължения за корпоративен данък, както следва за 2008 г. - 74.35 лв., за 2009 г. - 149.10 лв. за 2010 г. - 92.68 лв. и за 2011 г. - 216.85 лв., и са начислени лихви за забава в общ размер 202.06 лв., както и в частта, с която Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП е осъдена да заплати на "Ч." ЕООД, разноски по делото в размер на 1 908.17 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението като необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касторът твърди, че съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест. При преценка па събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът е игнорирал факти и обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на спора и не е преценил точно доказателствената сила на коментираните в решението доказателства. Касаторът твърди, че са представени копия на всички фактури и е установено, че процесиите фактури са издадени от въпросните търговци като са намерили отражение в счетоводните и данъчните им регистри. Всички процесии фактури представляват надлежни документи, съдържащи реквизитите по чл. 114, ал. 1 ЗДДС и чл. 7. ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч). Подписът на получател не е сред реквизитите по чл. 7, ал. 1 ЗСч. Относно мотива на съда, че не са налице приемо-предавателни протоколи, в касационната жалба се твърди, че при никой вид разносна търговия, особено в условията па редовно и непрекъснато доставяне на цигари, не може да се очаква всекидневно пра всяка една фактура да бъдат оформяни и такива документи, още повече като се анализира и начинът на издаване на фактури от конкретните доставчици - от мобилни устройства в буса за разнос на двойна химизирана хартия, където на всеки екземпляр пише "оригинал", със заявки по телефон или заявка на място при разноса с наличните цигари в автомобила на доставчика и т. н. Искане да бъде отменено решението в обжалваната му част и по същество да се отхвърли изцяло жалбата срещу ревизионния акт. Претендира разноски по делото за двете инстанции. Ответникът - "Ч." ЕООД, представляван от адв. Л. е дал становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по делото, съобразно представен списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С първоинстанционното решение е отменен процесния РА, потвърден с решение № 390 от 3.10.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП, в частите му, с която на дружеството са определени допълнителни задължения за косвен данък за данъчни периоди м. 12.2008 г., м. 12.2009 г. 5 м. 12.2010 г. и м. 12.2011 г. - в размер общо на 18 156.41 лв. и лихви за забава 6 421.45 лв. и са извършени съответните корекции на финансовите резултати на жалбоподателя във връзка с неосчетоводени фактури издадени от "Б." ЕООД, "К. о." ЕООД, ЕТ "М. Ч. М. И.", "Б. А. т. т." и "Т. н." ООД, и в резултат са определени допълнителни задължения за корпоративен данък, както следва за 2008 г. - 74.35 лв., за 2009 г. - 149.10 лв. за 2010 г. - 92.68 лв. и за 2011 г. - 216.85 лв., и са начислени лихви за забава в общ размер 202.06 лв. Жалбата на ревизираното лице срещу процесния РА е отхвърлена в останалата й част. Предмет на настоящият спор е решението на административния съд в частта, в която РА е отменен. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила. За да постанови спорното решение, в обжалваната част, административният съд е приел, че приходният орган не е доказал наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за определяне на облагаемата основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК. В хода на първоначалната ревизията от органите по приходите е направена съпоставка между данните в информационната система на НАП, като е установено, че фактури с получател "Ч." ЕООД, отразени в дневниците за продажби на други регистрирани по ЗДДС лица, не са отразени в счетоводството на задълженото лице. Приходният орган е приел, че за ревизирания период в счетоводството на дружеството не са отразени част от действително получените от него доставки на стоки, а поради липсата на тези стоки (цигари) при ревизираното лице, приходните орган са намерили, че с тях са извършени последващи продажби, поради което са налице данни за укрити приходи или доходи. Тези изводи на административния орган не са възприети от съда, който е приел, че по делото не е доказана именно реалността на доставките по фактурите, издадени от "Б." ЕООД, "К. о." ЕООД, ЕТ "М. - М. И.", "Б. А. т. т." и "Т. н." ООД. Процесните фактури и тяхното осчетоводяване при доставчиците, както и обясненията на доставчиците и разпитаните свидетели за прехвърляне на собствеността върху стоките не доказват реалното извършване на доставките на цигари. По делото не са представени други писмени доказателства - двустранно подписани документи, или такива, съдържащи подпис само на получателя, които по безспорен начин да установяват предаването на процесиите стоки, или на някои от тях. Първоинстанционният съд е констатирал, че при нито един от доставчиците не се откриват документи, които непротиворечиво и еднозначно да удостоверят факта на транспортиране от него на процесиите стоки, включително пътни листи и товарителници, в които да е отразен маршрута на съответния автомобил до обекти на "Ч." ЕООД, вида на товара и т. н., което при липсата на преки доказателства за предаване, да обективира фактическото движение на стоката и получаването й от ревизираното лице. Органът по приходите не е ангажирал никакви доказателства за реалност на доставките, каквито обичайно се изискват от приходния орган при данъчните. Административният съд е направил извод, че след като посочените доставки не са извършени, то процесните фактури са издадени без основание и като такива не подлежат на осчетоводяване както при доставчика, така и при получателя. От така изложеното съдът е приел РА в обжалваната част за незаконосъобразен. Решението е правилно и законосъобразно. Неоснователен е довода на касторът, че съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест. Правилно е разпределена доказателствената тежест като е възложено на приходните органи да установят твърдяните от тях положителни обстоятелства. В подкрепа на твърденията и констатациите на приходните органи са само издадените фактури и обясненията, дадени от представители на третите лица - доставчици. Други доказателства, установяващи релевантните обстоятелства по получаване, индивидуализиране, приемане, транспортиране, съхраняване, плащане и реализация на стоките не са събрани. Правилно съдът е приел, че при условията на пълно доказване констатациите в РА не са подкрепени от събраните доказателства Съдът е обсъдил подробно поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани писмени и устни доказателства по делото, включително заключението на вещото лице по Съдебно-икономическата експертиза и свидетелските показания на М. В. Ц., В. К. С. и Д. В. В. - работили през процесния период или през част от него при някои от доставчиците. Неоснователен е довода в касационната жалба, че първоинстанционният съд е игнорирал факти и обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на спора и не е преценил точно доказателствената сила на коментираните в решението доказателства. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния и процесуалния закон. Първоинстанционият съд е изложил подробни мотиви, които изцяло се споделят от настоящия съдебен състав. Правилно е приетото от съда, че приходният орган не е доказал наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за определяне на облагаемата основа на жалбоподателя по чл. 122, ал. 2 ДОПК. По делото не е доказано по категоричен начин, че по фактурите, издадени от доставчиците ревизираното лице е получил стоки, които е продал и е реализирал приход, който не е декларирал, съответно са налице данни за укрити приходи или доходи. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че при никой вид разносна търговия, особено в условията на редовно и непрекъснато доставяне на цигари, не може да се очаква всекидневно при всяка една фактура да бъдат оформяни и документи за предаване на стоката. Наличието на фактури и обясненията на доставчиците за прехвърляне на собствеността върху стоките не доказват реалността на процесните доставки на цигари. По делото не са представени категорични доказателства за транспортиране и съхраняване на стоките, както и приемо-предавателни протоколи. Липсват складови разписки, товарителници, документи за изписването от склада и транспортирането на стоките и др., каквито документи обичайно се изискват от приходния орган при извършването на данъчни ревизии. Първоинстанционният съд правилно е посочил, че при преглед на процесиите фактури се установява, че издадените фактури от ЕТ "М. - М. И.", "К. о." ЕООД и "Т. н." ООД не съдържат подписи за издател и получател, а във фактурите, издадени от "Б." ЕООД се съдържат подписи на доставчика, но не и на получателя. Настоящият състав намира, че след като не е доказано наличието на реални доставки по процесните фактури, съдът правилно е приел, че тези фактури са издадени без основание и като такива не подлежат на осчетоводяване както при доставчика, така и при получателя. По изложените съображения решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на "Ч." ЕООД следва да се присъдят разноски по делото за настоящата инстанция, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие в размер на 1 200 лв. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК