Определение № 9451 от 08.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11754/2024 г.

Производството е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по оспорване на И. П. С. от гр. София, [жк], [адрес], с искане за прогласяване на нищожност, алтернативно за отмяната като незаконосъобразна на разпоредбата на чл. 2, ал. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приета от Висшия адвокатски съвет (ВАдвС) Обн., ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г., изм. и доп., бр. 2 от 9.01.2009 г., доп., бр. 43 от 8.06.2010 г., изм. и доп., бр. 28 от 28.03.2014 г.; изм. с Решение № 14820 от 10.12.2014 г. на ВАС на РБ - бр. 10 от 5.02.2016 г., в сила от 5.02.2016 г.; изм. и доп., бр. 84 от 25.10.2016 г.; изм. с Решение № 9273 от 27.07.2016 г. на ВАС на РБ - бр. 41 от 23.05.2017 г., в сила от 23.05.2017 г.; изм., бр. 7 от 22.01.2019 г.; изм. с Решение № 5419 от 8.05.2020 г. на ВАС на РБ - бр. 45 от 15.05.2020 г., в сила от 15.05.2020 г.; изм. и доп., бр. 68 от 31.07.2020 г., бр. 88 от 4.11.2022 г. (Наредбата). С определение по хода на делото от 05.02.2025г. съдът допуска оспорването на И. П. С. срещу подзаконовия административен акт като му указва в 7-дневен срок от съобщението да внесе държавна такса за обнародване на съобщението в „Държавен вестник“. Съобщение за определението е връчено на оспорващия по реда на чл. 18, ал. 9 АПК на 27.05.2025г. В дадения от съда срок за внасяне на държавна такса за обнародването не оспорването на нормативния акт указанието на съда не е изпълнено. При тази фактическа установеност съдът намира, че са налице основанията на чл. 158, ал. 3 вр. ал. 1 АПК, субсидиарно приложим на основание чл. 196 АПК – жалбата да бъде оставена без разглеждане, а производството по настоящото дело – прекратено. Водим от горното, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение