Определение № 387 от 15.09.2025 г. на ВКС по д. № 790/2025 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 387

гр. София, 15.09.2025 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, в закрито заседание на дванадесети септември, две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА

ПЕТЯ КОЛЕВА

разгледа докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Ч.Д.790/25 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството с по реда на чл.44, ал.1 НПК.

С разпореждане от 22.08.25 г., постановено по Н.Ч.Д.9261/25 г., Софийски районен съд /СРС/ е прекратил производството по посоченото дело и е повдигнал спор за подсъдност, решаем от върховната съдебна инстанция по наказателни дела по реда на чл.44, ал.1 НПК.

Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид

релевантните за тази процедура данни, намери следното:

Процесуалната хронология установява, че по постъпила молба в Окръжен съд-Кюстендил за правна помощ от Областна администрация – Генсерндорф, Република Австрия за връчване на съдебни книжа на Ж. Л., е образувано Н.Ч.Д. 266/25 г. С разпореждане от 19.05.25 г. съдията-докладчик е прекратил производството и е изпратил делото на Районен съд – Дупница по съображение, че по налични данни адресът на засегнатото лице е в гр. Дупница.

В тази връзка е образувано Н.Ч.Д.433/25 г. по описа на Районен съд – Дупница. В проведеното на 17.06.25 г. открито съдебно заседание е установено, че призоваването на Ж. Л. на посочения в искането адрес в гр. Дупница е било нередовно, а изисканата справка за постоянен и настоящ адрес сочи, че лицето има такъв на територията на гр. София. С протоколно определение от същата дата и при мотив, че се касае за връчване на книжа по повод наложена административна санкция за извършено административно нарушение и възможността за обжалването ѝ пред съдебен орган, Дупнишкият районен съд е прекратил производството пред себе си и го изпратил на СРС по компетентност.

По описа на последния е образувано Н.Ч.Д. 9261/25 г., прекратено с посоченото вече разпореждане от 22.08.25 г. Макар и в обстоятелствената част на същото съдията-докладчик да не твърди, че СРС не е компетентен за произнасяне съд, е намерил,че следва да се повдигне спор за подсъдност между този и Районен съд – Дупница. Заета е позиция, че определянето на подсъдността в случаите, в които засегнатото лице не е намерено на адреса, посочен в молбата за правна помощ, и възможността в този случай изпълняващият съд да промени подсъдността, налага произнасяне в производство по чл.44, ал.1 НПК.

Доколкото разглеждането на спора за подсъдност по същество е предопределено от преценката за допустимост на настоящата процедура, ВКС най-напред ще се занимае с този въпрос.

Доста е спорно дали процесното производство може да бъде инициирано по релевираните от СРС съображения. Поначало редът по чл.44, ал.1 НПК има за задача да разреши спор за подсъдност между две съдилища, всяко от които счита, че не може да разгледа делото по същество, защото компетентността принадлежи на другия участващ в препирнята съд. В настоящия случай изобщо не се отрича компетентността на СРС по делото. Несигурността, изразена от съдията-докладчик, относно възможността изпълняващият молбата Дупнишки районен съд да промени подсъдността в случай, че засегнатото лице не бъде намерено на посочения в молбата адрес, се дължи на неспоменаване на изключително важен, установен по делото факт – актуална адресна регистрация на Л. на територията на гр. София. Всъщност, СРС се стреми към произнасяне на ВКС в принципен план, използвайки процесната процедура по повдигане на спор за подсъдност по конкретно дело.

В светлината на необходимостта от ефикасно и своевременно изпълнение на поетите от Република България задължения по международен договор, по който държавата ни е страна, ВКС намира за разумно да спести и без това съпътстващия производството краен формализъм, произнасяйки се по съществото на процедурата.

Няма съмнение, както са казали част от произнеслите се съд и съдия-докладчик, че съгласно чл.471, ал.1 НПК международна правна помощ по наказателни дела се оказва при условията на сключен международен договор, по който Република България /РБ/ е страна. Сред формите на тази помощ, видно от ал.2, т.1 от обсъжданата разпоредба, се включва и връчването на документи. От своя страна чл.476, ал.1, изр.1 НПК постановява, че молбата за международна правна помощ се изпълнява по реда, предвиден в българските закони, или по реда, заложен в международен договор, по който РБ е страна.

Няма спор, че и РБ, и Република Австрия са държави – членки на Европейския съюз /ЕС/. В тази връзка решаването на поставените въпроси се урежда основно от Конвенцията на ЕС за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите-членки /именувана оттук насетне Конвенцията- съставена в Брюксел на 29.05.2000 г., ратифицирана със закон от 40-то НС на 05.07.2007 г., обн. ДВ, бр. 58/17.07.2007 г., в сила от 01.12.2007 г. за РБ/. Тази Конвенция допълва режима на Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси от 20.04.1959 г., заедно с двата ѝ допълнителни протокола.

В изпълнение на задълженията си по заключителните разпоредби на обсъждания акт, РБ е депозирала нарочна Декларация, инкорпорирана в чл.1, декларация по чл.24, параграф 1, т.2, б.Г от Закона за ратифициране на Конвенцията, в която е посочила, че за всички останали случаи /извън тези по чл. 1, т. 2, б.А -В, некасаещи настоящата хипотеза/ компетентните органи по прилагане са районните или окръжните съдилища „съобразно компетентността им по вътрешното законодателство“.

Отчитайки данните, че в конкретния случай става въпрос за връчване на известие от административен орган на молещата държава по повод наложена санкция за административно нарушение и възможност за нейното обжалване пред съд /ерго, до административно-наказателна процедура, относима към понятието наказателни дела по смисъла на чл.3,т.1 от Конвенцията/, както и съобразявайки направената от страната ни току-що цитирана декларация, ВКС намира, че компетентен по силата на родовата подсъдност да изпълни поръчката е съответен районен съд. И това е така, тъй като такъв компетентен съдебен орган при обжалване на административни наказания от типа на наложеното в Република Австрия, съгласно вътрешното законодателство на замолената държава- РБ /по Закона за административните нарушения и наказания/, е районният съд. Отделно от това, родовата подсъдност на районните съдилища е обща, тъй като освен изрично посочените в чл.35, ал.2 НПК случаи /към които настоящият казус не би могъл да бъде отнесен/, компетентни са районните съдилища.

Относно местната подсъдност, предпоставяща в най-голяма степен възникналия в настоящото производство спор, ВКС намира за правилно, че съответният съд по смисъла на чл.1, декларация по чл.24, параграф 1, т.2, б.Г от Закона за ратифициране на Конвенцията следва да бъде посочен при зачитане на принципа за бързина и ефикасност при оказване на взаимопомощ между договарящите страни, прогласен още в преамбюла на Конвенцията. Ясно е,че би се разминала със здравия разум идеята,че при определяне на местнокомпетентния съд приложение следва да намери принципът за местоизвършване или довършване на нарушението, уреден в чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, доколкото тази разпоредба се отнася за обжалваемост на актове, издадени от български административни органи. Ясно е, наред с казаното, че няма как, при извършено нарушение извън РБ,но в рамките на ЕС, да се дири подобно прилагане.

Затова, без да навлиза в излишно теоретизиране, ВКС намира за безспорно, че спазването на обсъждания принцип за бързина и ефикасност в казус като процесния може да бъде гарантирано единствено, когато местната съдебна компетентност се определя спрямо актуалната адресна регистрация на засегнатото лице, защото тогава най-лесно и бързо би се пристъпило към връчване на дължимите книжа и изпълнение на поетите от РБ международни ангажименти.

По изложените съображения и на основание чл.44, ал.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение

О II РЕДЕЛИ:

ИЗПРАЩА прекратеното от Районен съд – София Н.Ч.Д.9261/25 г., за образуване и разглеждане от същия съд.

Определението е окончателно.

Препис от същото да се изпрати на Районен съд – Дупница, за сведение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/