Определение № 50019 от 27.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 536/2021 г.

Производство по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба вх. № 7028/24.08.2022 г. на адвокат Д. за изменение на определение № 172/15 .0 8.2022 г. по настоящото дело и присъждане на разноски за осъществена адвокатска защита в негова полза, а не в полза на клиентката му С. Й. И.. Ответникът по молбата „ЗД „Евроинс“ АД не ангажира становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, след като обсъди доводите на молителя и прецени данните по делото, приема следното: С определение № 172/15 .0 8.2022 г. по настоящото т. д. № 536/2021 г. в производство по чл. 248 ГПК е допълнено решение № 21/18.01.2022 г. като касаторът е осъден да заплати на ответника по касация С. И. сума в размер на 2 076 лв. разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение. С подадената молба вх. № 7028/24.08.2022 г. на практика се обжалва това определение, доколкото се изразява несъгласие с постановеното от състава и се иска неговото изменение. Така депозираната частна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде върната по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК определението за разноски може да бъде обжалвано по реда, по който подлежи на обжалване решението, чието изменение в частта за разноските се иска. В случая определение № 21/18.01.2022 г. по т. д. № 536/2021 г., постановено в производство по чл. 288 ГПК, не подлежи на последващ инстанционен контрол и е окончателно. Следователно и определението по чл. 248, ал. 1 ГПК, с което е изменено определението по чл. 288 ГПК в частта за разноските, не подлежи на обжалване. Като допълнение следва да бъде посочено, че в случая не е налице хипотезата на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, както се твърди, а е осъществена адвокатска защита след извършено заплащане на възнаграждение в размер на 4 700 лв. – л. 12 от делото. Ето защо, твърденията в молбата не отговарят и на фактите по делото. С тези мотиви съставът на първо търговско отделение на ВКС