Определение № 9366 от 07.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9584/2025 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от община Несебър, представлявана от Н. К. Д.-кмет на община Несебър чрез юрк.Радев срещу Определение № 23970 от 11.07.2025 г., постановено по адм. д. № 4518/2025 г. по описа на Административен съд – София град, с което е оставена без разглеждане жалбата на Общината и производството по делото е прекратено. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, иска се отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът- Министърът на културата,чрез процесуален представител е депозирал отговор на частната жалба с развити в него съображения за неоснователност на същата. Като съобрази данните по делото Върховният административен съд, състав на трето отделение, констатира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на община Несебър срещу Заповед № РД9Р-16/20.08.2024 г. на министъра на културата, с която на основание чл. 14, ал. 1, т. 2 и чл. 65, ал. 1, т. 3 от Закона за културното наследство и чл. 65, чл. 66, ал. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 71 от АПК, е предоставен статут и са определени режими за опазване (териториален обхват – граници, охранителна зона и предписания за опазване) на обект "Некропол на Месамбрия – Месемврия", общ. Несебър, обл. Бургас, с класификация на единична археологическа недвижима културна ценност с категория "национално значение". С атакуваното определение административният съд е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. За да постанови определението си, съдът е приел, че оспорената заповед представлява общ административен акт – с еднократно правно действие и с него се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица. Производството по жалбата е недопустимо, тъй като същата е просрочена. Определението е правилно. Съгласно чл. 179 от АПК общите административни актове могат да се оспорват в едномесечен срок от съобщаването за издаването им или в 14-дневен срок от отделните съобщения до лицата, участвали в производството пред административния орган. Община Несебър е била участник в административното производство, поради което и в съответствие с разпоредбата на чл.179, предл.2-ро от АПК, същата е надлежно уведомена за издаване на оспорения акт, за което е получила съобщение на 03.09.2024г. / факт, който не се оспорва от жалбоподателя/. Срокът за оспорване е изтекъл на 17.09.2024г., а жалбата, с която съдът е сезиран е с дата 10.04.2025г. Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че срокът за оспорване предвид характера на акта, е 1-месечен и започва да тече от обнародването й. Видно и от съдържанието на оспорената заповед на основание чл. 65, ал. 2 от ЗКН е разпоредено същата да бъде обнародвана в Държавен вестник и на основание чл. 72, във вр. чл. 66 от АПК да се съобщи на Областна администрация Бургас, Община Несебър и Музей "Старинен град Несебър", както и да се публикува на интернет страниците на Областна администрация Бургас, Община Несебър и Министерство на културата. С отделен диспозитив е разпоредено публикуване в ДВ в изпълнение на изискването, въведено в разпоредбата на чл.65, ал.2 от ЗКН. Заповедта е обнародвана в "Държавен вестник" - брой 20 от 11.03.2025 г. и едномесечният срок за оспорването й относно нейната законосъобразност е изтекъл на 11.04.2025 г., но този срок не се отнася за община Несебър, а за лица, които не са взели участие в производството по издаване на акта чрез предложения, възражения или по друг начин. Община Несебър е участвала в административното производство и за нея не е приложим едномесечния срок за оспорване, считано от съобщението за издаването на акта, което се явява обнародването на административния акт в Държавен вестник. Съгласно чл.179 вр. с чл.66, ал.3 от АПК, срокът за оспорване на процесната заповед за община Несебър е 14-дневен и както бе посочено по-горе, същият е изтекъл на 17.09.2024г./присъствен ден/. Поради изложените съображения, първоинстанционният съд правилно е оставил жалбата на община Несебър без разглеждане, мотивирайки се с просрочие на жалбата. Прекратителното определение на АССГ е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. На осн.чл.143, ал.3 от АПК, община несебър следва да бъде осъдена да заплати на М-во на културата разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на 200лв. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение