Определение № 3343 от 31.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2614/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Х. К. от гр. Враца против Определение № 351 от 20.02.2025 г., постановено по адм. дело № 64/2025 г. по описа на Административен съд – Враца, с което на основание чл. 159, т. 1 от АПК е оставена без разглеждане жалбата му срещу писмо изх. № 1023-06-206#2 от 18.12.2024 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Враца и производството по делото е прекратено. В частната жалба е аргументирана теза за неправилност на съдебния акт, поради което се иска отмяната му. Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Враца, чрез пълномощника юрисконсулт Ц. Цветкова, в писмено възражение изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли същата да бъде отхвърлена, а оспореното с нея първоинстанционно определение да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, при извършената проверка на обжалваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за които оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение от кръга на визираните в чл. 160, ал. 1 и чл. 229, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд – Враца е оставил без разглеждане жалбата на К., като е приел, че оспореното с нея писмо не притежава белези на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1-3 от АПК. Посочено е, че писмото не съдържа властническо изявление на административен орган, от което да произтичат права и задължения за жалбоподателя, респ. да се засягат непосредствено права, свободи или задължения. Същото се явява отговор–уведомление относно подадената молба с вх. № 1023-06-206 от 15.11.2024 г. от жалбоподателя, в което е уточнен зачетеният труд втора категория на К., по периоди, място на работа и длъжност, както и останалите периоди, които не попадат в обхвата на втора категория труд, и че няма законова възможност за преизчисляване на получената пенсия със стаж от втора категория труд, тъй като същия е зачетен с отпускането на пенсията с разпореждания от 08.08.2011 г. и 10.10.2011 г., които са влезли в сила. От данните по делото е видно, че с разпореждане [номер] от 08.08.2011 г. по заявление на К., подадено на 22.07.2011 г., на последния е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер съгласно чл. 70, ал. 7 от КСО. С разпореждане [номер] от 10.10.2011 г., считано от 20.07.2011 г. личната пенсия е изменена, пожизнено по чл 99, ал. 1, т. 1 от КСО, в размер на 195.87 лв. месечно. Със заявление от 07.10.2022 г. К. е поискал изменение на пенсията за осигурителен стаж и възраст, като се зачете от втора категория труд положеният от него стаж от 08.09.1981 г. до 08.09.1984 г. от осигурител „ММСУ – Строителство в СССР“. С Разпореждане № 2121-06-23-1/09.12.2022 г. на основание чл. 99, ал. 1, т. 1, буква „а“ от КСО ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Враца е отказал исканото изменение. С Решение № 1012-06-6-4/22.02.2023 г. директорът на ТП на НОИ – Враца, на основание чл. 117, ал. 3 от КСО, е потвърдил гореописаното разпореждане. Административният акт не е обжалван по съдебен ред и е влязъл в сила. Процесното писмо е издадено по повод подадена молба с вх. № 1023-06-206/15.11.2024 г. от С. К. относно зачитане на трудов стаж от втора категория за периоди, които са били предмет на разглеждане по гореописаните административни актове. Към молбата не са представени нови факти и обстоятелства, свързани с искането за отпускане на лична пенсия/категоризиране на труд. Поради тази причина с атакуваното пред Административен съд – Враца писмо е уточнен зачетеният труд от втора категория по периоди, място на работа и длъжност, както и останалите периоди, които не попадат в обхвата на втора категория труд по вече развилото се пред пенсионния орган административно производство. При установените фактически обстоятелства по делото, съдът правилно е приел, че оспорваното писмо няма белезите на индивидуален административен акт. Същото не попада в нито една от лимитативно изброените категории актове на държавните органи, подлежащи на съдебен контрол по реда на чл. 128 от АПК. Писмото няма характера и белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1-4 от АПК, като с него не се засягат законните права и интереси на жалбоподателя. Писмото не съдържа властническо волеизявление, скрепено с възможността за държавна принуда, което едностранно да поражда, или да е в състояние да породи промени в правната сфера на жалбоподателя. Абсолютна процесуална предпоставка за образуване на съдебното производство е наличието на обжалваем административен акт, предвид което липсата на такъв обуславя недопустимост, съгласно чл. 159, т. 1 от АПК. Правният интерес да се обжалва един издаден административен акт и да се иска неговата отмяна се обуславя от непосредственото негативно или позитивно въздействие в правната сфера на лицето, до което се отнася този акт. В конкретния случай, правата на жалбоподателя не са засегнати лично, пряко и непосредствено от обжалваното писмо. В случая се касае за ненадлежно упражняване на правото на съдебно оспорване поради наличието на приложното поле на чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК, което изключва произнасянето по същество, защото процесуално недопустима жалба не би могла валидно да сезира съда да я разгледа. Предвид това, правилен е изводът на съда, че жалбата е недопустима като подадена против акт, който не подлежи на съдебен контрол и при липса на правен интерес от оспорването и затова е налице хипотезата на чл. 159, т. 1 от АПК (а и на т. 4 от същия член, ако и съдът да не се е позовал на нея) за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на образуваното по нея производство. Правилно административният съд е оставил сезиралата го жалба без разглеждане, а образуваното по нея съдебно производство е прекратил. Настоящият тричленен състав намира, че обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение