Определение № 5873 от 03.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5655/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. Ю. Л., гражданин на Руска Федерация, чрез адв. Е. Шакина против определение № 14178/24.04.2025 г., постановено по адм. дело № 3023/2025 г. по описа на Административен съд София-град, с което на основание чл. 159, т. 1 АПК жалбата му срещу отказ за издаване на виза вид „D“, по заявление за издаване на виза, подадено на 31 май 2024 г., номер [номер], издаден от Посолство на Р България в Черна гора на 16.08.2024 г. е оставена без разглеждане, а производството по делото- прекратено. В частната жалба се твърди, че определението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и при необоснованост, поради което се моли за неговата отмяна и за връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания във връзка с доказателствата по делото, констатира следното: Частната жалба е допустима, като подадена срещу подлежащ на обжалване, неблагоприятен за страната в производството акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на производството и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба на В. Ю. Л., гражданин на Руска Федерация, чрез Е. Шакина-САК, срещу отказ за издаване на виза вид „D“, по заявление за издаване на виза, подадено на 31 май 2024 г., номер [номер], издаден от Посолство на Р България в Черна гора на 16.08.2024 г. С разпореждане № 10383/25.03.2025 г. съдът е оставил жалбата без движение, като е указал 7-мо дневен срок на жалбоподателя да уточни кои негови права по ЕКПЧ са засегнати с отказа за издаване на виза. С молба от 24.04.2025 г. В. Ю. Л. чрез Е. Шакина-САК е посочил, че с постановения отказ са нарушени правата му, установени в чл. 6, чл. 8 и чл.13 от ЕКПЧ. Изложени са и конкретни факти във връзка с твърдяното нарушение. С оспореното определение съдът е приел, че така издадения отказ не подлежи на обжалване на основание чл. 10а, ал. 4 от Закона за чужденците в Република България, поради което е оставил жалбата без разглеждане и производството по делото е прекратено. Прието е, че в случая няма засягане на гарантираните от ЕКПЧ основни права и свободи на жалбоподателя. Посочено е, че само по себе си позоваването на чл. 6, чл. 8 и чл.13 от ЕКПЧ не може да обоснове допустимост на жалбата, доколкото законодателят изрично е предвидил, че отказите за издаване на виза Д не подлежат на съдебно обжалване. Така постановеното определение е неправилно. Обжалваният пред Административен съд София – град отказ е постановен по искане на жалбоподателя за издаване на виза за дългосрочно пребиваване (вид "D") по чл. 9а, ал. 2, т. 4 от ЗЧРБ. Чл. 10а, ал. 4 от ЗЧРБ предвижда, че отказите за издаване на визи по чл. 9а, ал. 2, т. 4 не подлежат на обжалване по съдебен ред, освен когато лицето претендира засягане на основни права и свободи по ЕКПЧ. С приемането на това ограничение е въведено предвиденото в чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България изключение от общата клауза за обжалваемост на административните актове. Съобразно посочената правна уредба, отказите за издаване на дългосрочна виза подлежат на съдебен контрол единствено в случай на претендирани от жалбоподателя нарушени чрез отказа основни права, гарантирани му от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. В настоящата хипотеза такива оплаквания са наведени с уточнителната молба от 24.04.2025 г. Изрично е посочено, че е налице нарушение на правото на справедлив процес по чл. 6, на правото на зачитане на личния и семейния живот по чл. 8 от ЕКПЧ и на правото на ефективни правни средства за защита. В мотивите на обжалвания акт първоинстанционният съд е приел, че в случая не се установява засягане на защитени от ЕКПЧ права. Поради това съдът е направил извод, че след като няма засягане на права по ЕКПЧ, жалбата е процесуално недопустима. Този извод на първоинстанционния съд е изведен при неправилно тълкуване на нормата на чл. 10а, ал. 4 от ЗЧРБ. Както вече се посочи по-горе, за да е допустима жалбата против отказ за издаване на виза Д, е необходимо и достатъчно оспорващият да посочи обстоятелствата, поради които с отказа за идване на виза, се нарушава упражняването на гарантирани от Конвенцията права и свободи. Едва с решението си по съществото на спора, след като прецени събраните в хода на процеса доказателства, съдът следва да установи дали оплакването за нарушаване на основни права е основателно. Като е сторил това в рамките на проверката по допустимост и редовност на жалбата, съдът е допуснал и съществено процесуално нарушение, в резултат на което е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Предвид така установените нарушения, обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно, а делото следва да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия по него, но от друг състав на първоинстанционния съд, тъй като досегашния състав е изложил мотиви и по съществото на спора.