Определение № 50031 от 29.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 2240/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Сдружение „Тракийско дружество В. Р. С.“, представлявано от адв. М. Ел-Т., срещу определение 230 от 16.06.2022г. по в.ч.т.д. № 128/22г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК за допълване на постановеното по същото дело определение № 132 от 01.04.2022г. в частта за разноските, като на частния жалбоподател бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева с ДДС. Частният жалбоподател излага довод за неправилност на извода на въззивния съд, че доказателствата за сторените от него разноски не са били представени своевременно. Поддържа, че доколкото производствата по обжалване на определенията на първоинстанционния съд /в случая прекратително определение/ подлежат на разглеждане в закрито съдебно заседание, то не може да се приеме, че от негова страна не са представени своевременно доказателства за сторените разноски. Намира, че тъй като делото не е разглеждано в открито съдебно заседание, по отношение на ответника по частната жалба не е настъпила процесуална преклузия за представяне на доказателства за извършено плащане до постановяване на определението, с което съдът се е произнесъл по същество. Сочи, че доколкото срокът за заявяване на искането за допълване е спазен, без значение се явява обстоятелството дали доказателства за плащането са представени преди или след постановяване на определението на въззивния съд. Излага съображения за неправилност и на извода на въззивния съд за липса на доказателства за уговаряне на адвокатското възнаграждение, като поддържа, че писмената форма на договора за правна помощ служи единствено за доказване на постигнатите между клиента и адвоката договорки и по делото са надлежно представени фактура и платежно нареждане за заплащане на възнаграждението по банков път. Моли обжалваното определение да бъде отменено и да му бъдат присъдени направените във въззивното производство разноски. Ответникът по частната жалба Г. Й. Й. не представя отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК от легитимирана страна, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. С обжалваното определение въззивният съд е приел, че действително с оглед изхода на частното въззивно производство ответникът Сдружение „Тракийско дружество – войвода Р. С.“ има право на направените в производството разноски, но е намерил, че макар искането да е заявено своевременно, не са представени своевременно доказаткелства за извършване на разноските. Посочил е, че това е направено едва с молбата по чл.248 ГПК, а макар производството да е образувано по частна жалба срещу определение за прекратяване на първоинстанционното производство, то частното въззивно производство не е приключило с прекратително определение, а с произнасяне по същество на частната жалба. Добавил е още, че не е представено доказателство за уговаряне на претендираното адвокатско възнаграждение, като фактурата не доказва уговарянето на адвокатска защита по повод на подадената от другата страна частна жалба. Поради това въззивният съд е оставил без уважение направеното искане за допълване на постановеното по делото определение, като на молителя Сдружение „Тракийско дружество – войвода Р. С.“ бъдат присъдени разноски за производството, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение. Обжалваното определение е правилно. Съгласно т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната го е заплатила и е представила доказателства за това. Искането за присъждане на разноски и доказателства за извършването им могат да бъдат заявявани, респ. събирани до края на последното по делото заседание. В хипотезата на производство по чл.274 ГПК, в което по правило съдебно заседание не се насрочва, срокът за представяне на доказателства за направените разноски е до постановяване на съдебния акт, с който съдът се произнася по частната жалба. Представянето на доказателства за направените разноски след постановяване на акта по чл.81 ГПК, чието допълване в частта за разноските се иска, не следва да се взема предвид, тъй като процедурата по чл.248 ГПК служи за поправка на допуснати грешки от съда при присъждане на разноските, а не и за отстраняване на допуснати от страните пропуски във връзка със защитата им относно разноските по делото, в случая – пропуск да се представят доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Практиката на ВКС относно срока за представяне на доказателства за заплащане на разноски от ответника в хипотезата на прекратяване на производството преди провеждане на открито заседание е неотносима към настоящия случай. Възприетият в посочената хипотеза отговор е обоснован със съображения за липса на законово задължение за ответника да направи искането си за присъждане на разноски и за представяне на доказателства за извършването им с отговора на исковата молба. Тези съображения са неотносими към спецификите на производството по чл.274 ГПК, което по правило не се разглежда в насрочено съдебно заседание, а приключва с произнасяне по частната жалба в закрито заседание и постановяване на съдебен акт по нея. С оглед на това се явява правилен изводът на въззивния съд за неоснователност на искането за допълване на въззивното определение чрез присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на ответника в производството поради липса на своевременно представени доказателства за заплащането му. По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде уважено. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение