Решение № 5090 от 12.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11326/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на С. Б. Ш. от гр.София, чрез адв. Голосманова, срещу Решение №23179 от 12.11.2024г., постановено по адм. дело №6876/2023г. по описа на Административен съд – София град(АССГ). Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени оспореното от него Решение №2153-21-57 от 02.03.2023г. на Директор на ТП на НОИ – София град, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу разпореждане [номер] от 15.08.2022г. на Ръководител „ПО“ в същото ТП на НОИ. Претендира и разноски. Ответникът – Директор ТП на НОИ – София град не взема становище по така депозираната касационна жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за законосъобразност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отхвърли жалбата на Ш., първостепенният съд е приел, че органът правилно е приложил и материалния, и процесуалния закони, като е приел, че законосъобразно е отказано отпускането на социална пенсия за старост по чл.89а от КСО. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно, постановено при изяснена фактическа обстановка и доказателства, които са обсъдени от административния съдия в тяхната съвкупност и поотделно. С касационната жалба се повдига напрактика едно конкретно оплакване и то се свързва с въведените твърдения с писмената защита пред административния съд от определения на лицето процесуален представител – адв. Голосманова, че Ш. е във фактическа раздяла със съпругата си, а бракът му е само „формално“ съществуващ. По това оплакване следва да се посочи, че новелата на чл.89а КСО, в приложимата и редакция по заявлението на лицето от 10.08.2022г., предвижда, че право на социална пенсия имат лицата, навършили 70-годишна възраст, на които не е отпусната друга пенсия, включително от друга държава, когато годишният доход на член от семейството към датата на навършване на възрастта е по-малък от сбора на гарантирания минимален доход, установен за страната през последните 12 месеца. Ако искането е направено след навършване на 70-годишна възраст и след изтичане на двумесечния срок по чл. 94, доходът на член от семейството се преценява към датата на заявлението. В тази връзка пенсионният орган е съобразил декларираните от самия Ш. данни по заявлението, с което е приложена задължителната декларация за семейно положение и за годишен доход на член от семейството(обр. УП-4). Там Ш. е посочил, че е женен като е вписал съпруга С. Б., като е посочил за нейн настоящ адрес, неговият настоящ адрес и е посочил размера на получаваната от нея пенсия. Посочил е също така, че за невярно деклариране носи и наказателна отговорност. С оглед на това е съобразявайки се с така декларираното, пенсионният орган е формирал извод, възприет и от ответника по касация, при осъщественото задължително административно обжалване, че заявителят не отговоря на изискванията, посочени в чл.89а ал.1 КСО и по-специално на това, касаещо изчисления годишен доход на член от семейството. С жалбата си до АССГ Ш. не излага твърдения, сочещи неправилно възприета от органа фактическа обстановка, нито твърдения, че се намира във фактическа раздяла с Б., респ. семейството му е само от един член. Такова твърдение не се появява при цялото съдебно дирене пред първата съдебна инстанция, а е заявено след приключване на устните състезания, с представената писмена защита от назначения му от съда представител адв. Голосманова. Там същата поставя въпроса дали всъщност брака на Ш. с Б. не е само формално съществуващ, а съпрузите са разделени и не живият в общо домакинство. На тази теза се основават и развитите доводи с депозираната касационна жалба. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че правилно първоинстанционния съд е оценил значението на декларираните от лицето факти, по подаденото заявление пред компетентния административен орган във връзка с определяне на семейството и членовете му, чиито годишни доходи следва да се вземат предвид, във връзка с правото на социална пенсия за старост по чл.89а КСО. В заявлението не са декларирани данни, че семейството на Ш. се състои само от него, а той е във трайна фактическа разделя със съпругата си. Още повече, че за двамата е деклариран един и същи настоящ адрес. При тази факти пенсионният орган правилно е формирал изводите си за годишния доход на двамата съпрузи, респ. е заключил, че не са налице основания за отпускане на този вид пенсия на заявителя. От своя страна административния съдия извършва проверка за законосъобразност на административния акт(съответствието му с материалния закон) към момента на издаването му. Т.е. към датата на акта на ответника по касация(02.03.2023г.), който подлежи на пряка съдебна проверка, не са налице факти и обстоятелства в друга посока, които последващо се въведени и то след приключване на съдебното дирене пред първата инстанция. Този извод е формиран при правилно приложение на материалния закон във вр. с разпоредбите на чл.6, чл.8 и дефинитивната норма на §2, т.3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Настоящият състав намира, че при дължимата от тази инстанция проверка с оглед обхвата и по чл.218 ал.2 АПК, не констатира да са налице сочените с жалба касационни основания. По останалите спорни обстоятелства в обжалваното съдебно решение подробно са изложени мотиви, които касационният състав не е необходимо да преповтаря, тъй като се споделят от него, поради което и препраща към тях на основание чл.221 ал.2, изр. второ АПК. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,