Определение № 10057 от 26.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8602/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Изток инвест 3000“ ЕООД, с ЕИК 202576438, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост“, [улица], сграда Флорина, представлявано от управителя М. Р. Д., чрез пълномощника адв. М. Тодоров, срещу Определение № 4352/24.04.2024 г., постановено по адм. дело № 848/2024 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството против Заповед № З-ЦУ-2660 от 21.12.2023 г. на Изпълнителния директор на НАП в частта ѝ оносно включването на дружеството под № 1363 от Приложение I от Заповедта и производството е прекратено. В частната жалба са развити доводи за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва решаващия извод на съда, че атакуваният административен акт е вътрешноведомствен, като твърди, че същият засяга субективните права и законните интереси на дружеството, поради което е налице правен интерес от оспорване. Моли за отмяна на оспорваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – Изпълнителният директор на НАП, редовно уведомен, не изразява становище. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени доказателствата по делото и изложените съображения в частната жалба, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Частната жалба, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 АПК против определение, подлежащо на оспорване съгласно чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК, е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията за това са следните: Производството пред административния съд е образувано по жалба на „Изток инвест 3000“ ЕООД срещу Заповед № З-ЦУ-2660 от 21.12.2023 г. на Изпълнителния директор на НАП в частта ѝ оносно включването на дружеството под № 1363 от Приложение I от Заповедта. След извършена служебна проверка по чл. 159 от АПК за допустимостта на жалбата, административният съд е приел, че оспорваната Заповед има вътрешноведомствен организационен характер, с който се създават права и задължения за подчинените на Изпълнителния директор на НАП звена, органи и служители, но не и за лицата, посочени в Приложение I. Поради това е прието, че за дружесвтото не е налице правен интерес от оспорване и на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК жалбата е оставена без разглеждане и производството е прекратено. Определението е валидно, допустимо и правилно. Правилен е решаващият извод на административния съд, според който оспорваната Заповед по същество представлява вътрешноведомствен акт от категорията по чл. 2, ал. 2, т. 3, предл. 1 от АПК – адресатите на създадените права и задължения се изчерпват с кръг от органи и организации, подчинени на органа, приел акта. Настъпването на неблагоприятни последици за трети лица от изпълнението на акта е изключено, като този извод произтича от самото съдържание на възложените правомощия, поради което за дружеството не е налице правен интерес от оспорване. Също така този вид актове са извън обхвата на АПК според цитираната разпоредба и лишават търсената защита от годен предмет на съдебен контрол. С цел пълнота на изложението следва да се отбележи, че оставянето без разглеждане на жалбата и прекратяване на производството не нарушава правото на защита на дружеството, тъй като същото би могло да го реализира при осъществяване на съдебен контрол за законосъобразност на бъдещи актове, издадени му от посочените органи. С оглед изложеното, като е оставил жалбата на „Изток инвест 3000“ ЕООД срещу Заповед № З-ЦУ-2660 от 21.12.2023 г. на Изпълнителния директор на НАП в частта ѝ оносно включването на дружеството под № 1363 от Приложение I от Заповедта без разглеждане и е прекратил производството на основание чл. 159, т. 1 и 4 от АПК, административният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноски не се дължат в полза на частния жалбоподател. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение