Определение № 2050 от 08.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 742/2026 г.

Производството е по чл. 303-307 ГПК. Образувано е по подадена от Т. Д. З. молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на решение № 1215/05.11.2025 г. по в.гр.д. № 2351/2025 г. на Окръжен съд – Пловдив. В молба вх. № 6260/16.02.2026 г. е заявено искане по чл. 267 ДФЕС за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз “относно тълкуването на настоящия основен договор и бонус клаузата към него, с цел да се уеднакви практиката на съдилищата и по делата относно тези бонус клаузи, които са част от основните договори за потребителски кредит и за да се гарантира еднаквото приложение на общностното право”. От ответната страна “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД се оспорват исканията на молителя, без да се излагат конкретни доводи срещу това по чл. 267 ДФЕС. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди изложените доводи и прецени данните по делото намира следното: Съгласно чл. 267, пар. 1 и 2 ДФЕС, Съдът на Европейския съюз е компетентен да се произнася преюдициално относно тълкуването на ДФЕС, както и относно валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза. Съгласно насоките, дадени с Препоръките към националните юрисдикции относно отправянето на преюдициални запитвания, следва да се прецени дали повдигнатия пред националния съд въпрос е свързан с валидност или тълкуване на разпоредба от правото на Съюза и дали е релевантен за висящото пред националната юрисдикция дело, т.е. отговорът му да е от значение за решаването на разглеждания спор. В случая тези изисквания не са налице. С поставеното от молителя питане се иска тълкуване на конкретен договор за кредит, наречен от страната “основен договор”, и бонус клауза към него, а не на актове на Европейския съюз. Съдът на ЕС не дава разрешение по същество на спора в националното производство, за да се иска тълкуване на конкретни договорености между страните по правния спор, извън пояснението на разпоредба на правото на ЕС. На самостоятелно основание искането по чл. 267 ДФЕС подлежи на отхвърляне, тъй като отговорът на поставения въпрос не е от значение за настоящото производство - отмяна на влязло в сила съдебно решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Отмяната е извънреден процесуален способ за извънинстанционен контрол на влезли в сила и обвързващи страните решения, когато същите са неправилни поради някоя от лимитативно посочените в закона хипотези. Производството цели възстановяване на висящността на исковия процес, а не дава разрешение по същество на материалноправния спор между страните. Това препятства извод за релевантност на формулираното питане към предмета на настоящото производство. По общотеоретични или хипотетични въпроси, несвързани с правно значими факти от предмета на съответното дело, по което се отправя преюдициалното запитване, Съдът на ЕС отказва да отговаря (така в Godard, 105/79; Nour, С-361/97; Wienand Meilicke v ADV/ORGA F. A. Meyer AG., C-83/91 ). По изложените съображения настоящият състав намира, че заявеното искане по чл. 267 ДФЕС се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,