Определение № 2086 от 24.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 1461/2024 г.

Производството е по чл. 303 и сл. ГПК, образувано по молба, вх.№ 261687/19.04.2024г. по описа на Регистратурата на ОС - Варна, на „Полимери“ АД (н), чрез Финансово-клирингова къща „Сконто съксес“ ООД, представлявано от управителя Е. Б.. С нея се иска отмяна на влязлото в сила решение № 1758/12.12.2012г. по т.д.№ 1132/2012г. на ОС – Варна, на основание т.1 на чл. 303, ал. 1 ГПК. С решение № 1758/12.12.2012г. по т.д.№ 1132/2012г. на ОС - Варна е обявена неплатежоспособността на „Полимери“АД, определена е начална дата на неплатежоспособност – 01.06.2010г., открито е производство по несъстоятелност и е назначен временен синдик, насрочено е първо общо събрание на кредиторите, като органите на дружеството са лишени от правото на управление и разпореждане с имуществото му. Молителят поддържа, че са налице нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които са влезлите в сила решения № 2056/28.10.2013г. по възз.т.д.№ 4423/2012г. на САС, от 23.07.2015г. по т.д.№ 518/2014г. на СГС и № 556/02.08.2022г. по възз.т.д.№ 1146/2021г. на САС. Твърди, че се е сдобил с посочените решения на 11.04.2024г. по подадените от него молби на 25 март, 29 март 2024г. и 3 април 2024г. Според молителя от посочените влезли в сила решения се установява, че към момента на подаване на молбата по чл.625 ТЗ „ЕСО“ ЕАД не е имало качеството на кредитор на „Полимери“АД, а напротив е било негов длъжник. С писмен отговор синдикът на „Полимери“ АД (н) И. Б., чрез пълномощника си адв.Е. Д. от АК - Видин, оспорва допустимостта на молбата за отмяна. Поддържа, че молителят е подавал и преди това молба за отмяна на същото влязло в сила решение, вх. № 1323/18.01.2016г., към която е приложил посочените влезли в сила решения, следователно те са били известни на молителя още към 18.01.2016г. Твърди, че посочените решения не са нови доказателства по см. на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като са възникнали след приключване на устните състезания в производството, в което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Счита, че влезлите в сила решения, на които се позовава молителят, не са нови обстоятелства/доказателства, които не са били известни на молителя, тъй като са постановени по подадени от него искови молби. Намира, че влезлите в сила решения не са от съществено значение за решението, чиято отмяна се иска, тъй като нито едно от тях не опровергава активната процесуална легитимация на „ЕСО“ ЕАД да подаде молбата по чл.625 ТЗ. Съставът на I т.о., при извършената проверка за допустимост по реда на чл. 307 ГПК, констатира следното. От т.д. № 1284/2016г., I т.о., приложено към изисканото т.д.№ 1047/2024г., I т.о., се установява, че на 18.01.2016г. молителят „Полимери“ АД (н), чрез Финансово-клирингова къща „Сконто съксес“ ООД, е подало молба за отмяна на влезлите в сила решения по т.д. № 1132/2012г. на ОС - Варна, едно от които е решение № 1758/12.12.2012г., на основание т.1 на чл. 303, ал. 1 ГПК. Следователно, молителят е узнал за решение № 1758/12.12.2012г. най-късно на 18.01.2016г., когато е подал молбата за неговата отмяна, по която е образувано т.д. № 1284/2016г., I т. о. Сред приложенията към подадената на 18.01.2016г. молба за отмяна са посочени решение № 1607/22.08.2012г. по т.д.№ 1869/2011г. на СГС и решение № 2056/28.10.2013г. по възз.т.д..№ 4423/2012г. на САС, от което следва извод, че те са били известни на молителя още към 18.01.2016г. Налага се извод, че подадената от молителя втора поред молба за отмяна на същото влязло в сила решение е просрочена. Преклузивният срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК, във вр. с чл.303, ал.1, т.1 ГПК, е започнал да тече на 18.01.2016г., когато е подадена предходната молба за отмяна, и е изтекъл на 18.04.2016г. – много преди подаване на настоящата молба за отмяна на същото решение. Поради изложеното, молбата за отмяна е недопустима и следва се остави без разглеждане. Мотивиран от това, съставът на I т.о.: