Определение № 127 от 22.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 728/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 21.10.2020г. по гр.д.№268/2020г. на АС Бургас, с което е отхвърлен иск по чл. чл.63, ал.2, т.2, вр.чл.62 ЗОПДНПИ/отм/.

Жалбоподателя- Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора. Моли да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК.

Ответниците Т. К. Т. и Т. Г. Т. в писмено становище, чрез прозесуалния си представител поддържат, че не следва да се допуска касационно обжалване.–

С определение от 11.03.2021г. по ч.гр.д.№727/20201г. на ВКС производството по частната жалба на Т. Г. Т. срещу определение от 22.12.2020г. по гр.д.№268/20г. на ОС Бургас е присъединено за съвместно разглеждане в настоящето производство.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното:

Въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърл иск на КПКОНПИ за отнемане от Т. и Т. Т., на основание чл.63, ал.2,т.2, вр.чл.62 ЗОПДНПИ/отм./ на следното имущество и парични суми:

-Лозе с площ от 500 кв.м., трета категория, находящо се в местността „С. д.”, представляващо имот с идентификатор /No/ по кадастралната карта на [населено място],

-Недвижим имот, находящ се в масивна жилищна сграда в. [населено място], а именно: апартамент /No/, разположен на втори жилищен етаж,с площот 99,41 кв.м.и открита тераса с площот 6,03 кв.м.,като общата площ на апартамента възлизана 105,44 кв.м., заедно със складово помещение /No/, разположен на сутеренен етаж, сплощот 4,50 кв.м.,,ведно с прилежащите им 6,398% идеални части,, придобит с нотариаленакт No **,том 49, дело No 12388 от 27.10.2008 год. на СВ - [населено място].

-1/2 /една втора/ идеална част от поземлен имот с идентификатор /N/ по кадастралната карта, находящсе в гр.Ш., .. с площ от 4333 кв.м., трайно предназначение натериторията - земеделска, начин на ползване - нива, придобит с нотариаленакт /No/, том 2, дело No 434 от27.02.2008 год. на СВ - [населено място].

-1/2 /една втора/ идеална част от поземлен имот с идентификатор /N/ по кадастралната карта, с площот 7 000 кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на ползване - нива, придобит с нотариален акт /No/, том 2, дело No 433 от27.02.2008 год. на СВ - [населено място].

-Залесена горска територия с площот 1,250 дка, представляваща имот/N/, в местността „Д. п.” в землището на [населено място], обл.Я.,

-залесена горска територия с площот 1,500 дка, имот /No/, в местността „Д.“ в землището на [населено място], обл.Я.,

• залесена горска територия с площот 1,666 дка, имот /No/ в местността „Д. п.“ в землищетона [населено място], обл.Я.,, придобити с нотариален акт No ***, том 30, дело6072/13.12.2011 год. по описа на СВ - [населено място].

-Лозе с площ 1,069 дка, четвърта категория, представляващ имот N., в местността „К.“ вземлището на [населено място], обл.Я., придобит с нотариален акт N., том 16, дело 3156/27.07.2012год.по описа наСВ -гр.Я..

-Лозе с площ 1,069 дка, четвърта категория, представляващ имот N., вместността „К.“ в землището на [населено място], обл.Я.,придобит с нотариален акт N., том 16, дело 3155/27.07.2012 год.поописана СВ - [населено място].

-Дворно място с площ 1780 кв.м., находящосе в [населено място], обл.Я., придобит с нотариален акт /No/, том 21, дело 4054/18.09.2012год. по описа на СВ - [населено място].

-Нива с площ 11,324 дка, осма категория, представляваща имот/No/, в местността „Д.“ в землището на [населено място], обл.Я., придобит с нотариаленакт /No/*, том 8, дело 1565/22.04.2013 год.по описа на СВ - [населено място].

-Нива с площ 22,999 дка, пета категория, представляваща имот N., в местността „Б. п.“ в землището на [населено място], общ.С., обл.Бургас,придобита с нот.акт/№/, том 6 по описа на СВ С.,

-ливада, представляваща имот/ No/, трета категория в местност „С. р.“ с площ 14 дка,, придобит с нотариален акт N., том 6, дело 1120/07.09.2005 год.поописана СВ - [населено място].

-Сумата в размер на 5 000 лв., представляваща равностойността на 500 дружествени дяла от капитала на „ПЕЛИКАН” ЕООД,

-Сумата в размер на 5 000 лв., представляваща равностойността на 50 дружествени дяла от капитала на „ПЕЛИКАН БГ 1” ЕООД,

-Сумата в размер на 156 532,12 лв., представляваща вноски на каса и преобразувани суми по депозит на сметка в евро

-Сумата в размер на 7 510,39 лв., представляваща начислена лихва по депозит на сметка в евро

-Сумата в размер на 7 432,15 лв., представляваща превод и от трети лица по разплащателна сметка в евро

-Сумата в размер на 97,79 лв„ представляваща вноски на каса по разплащател на сметка в евро

-Сумата в размер на 23 469,96 лв., представляваща преводи от трети лица по разплащателна сметка в евро

-Сумата в размер на 100 лв., представляваща равностойността на 100дружествени дяла от капитала на „ПЕЛИКАН АГРО” ЕООД,

-Сумата в размер на 3 150 лв., представляваща продажната цена на притежаваните от проверяваното лице дружествени дялове в капитала на „ЖИТЕН ДАР” ООД,

-Сумата в размер на 58 800 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лекавтомобил, марка „Б.“,

-Сумата в размер на 64 000 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лекавтомобил, марка „А.

-Сумата в размер на 68 000 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил, марка „А.“,

-Сумата в размер на 138 000 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лека втомобил, марка „П.“, модел „К.“,

Със същото решение е осъдена Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, дължимата държавна такса за разглеждане на делото в размер на 28944,89 /двадесет и осем хиляди деветстотин четиридесет и четири лева и осемдесет и девет стотинки/ лева, а на Т. и Т. Т. сумата от 29 060 /двадесет и девет хиляди и шестдесет/ лева - съдебно-деловодни разноски.

Установено е поделото, че ответникът Т. Т. е бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.213а, ал.2, т.4 НК вр.чл.20, ал.2 НК по следствено дело N./2004год. по описа на ОСС-Бургас за това, че в съучастие с други лица, като извършител с цел да принуди лицето друго лице да се разпореди с вещ – недвижим имот заплашвал с насилие и други противозаконно действия лицето и неогови близки, което деяние попада в обхвата на чл.22 ал.1 т. 11 ЗОПДНПИ. С писмо вх. No ТД03/УВ-1476/25.06.2013 год. Окръжна прокуратура уведомила КОНПИ за повдигнато обвинение по ДП No 152/2011 год., пр.пр. No 5413/2010 год.по описа на Окръжна прокуратура – Бургас срещу Т.. С протокол от 26.06.2013 год. е образувана проверка за установяване значително несъответствие в имуществото на Т.. Искът е внесен след решение от 27.08.2015год. на Комисията за отнемане на описаното по-горе имущество. Образуваното срещу Т. Т. досъдебно производство е прекратено с постановление на БОП от 25.09.2015 год., което не е обжалвано и е влязло в сила.

Прието е, че искът е допустим, но неоснователен, тъй като изискуемото значително несъответствие не е налице, поради което е отхвърлен.

В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора:длъжен ли е съда при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните, следва ли за действителни цени на МПС да се възприемат тези посочени в договорите за покупко –продажба, формирането на данъчна основа по ЗДФЛ само за нуждите на данъчното облагане ли е или има отношение и към установяване несответствие между нетни доходи и придобитото имущество по ЗОПДНПИ/отм./ и ЗПКОТПИ, как следва да се определят преминалите суми през банковите сметки, щом не са нито приход нито разход, подлежат ли на отнемане в полза на държавата по ЗОПДНПИ (отм.) респ. ЗПКОНПИ внесените и постъпили суми по банкови сметки на проверяваните лица, за които не се установява законово основание за внасянето/ постъпването им в края на проверявания период, на какво правно основание следва да се претендират преминалите суми по банковите сметки на проверяваните лица,за които не се установява законно основание за внасянето, но неналични в края на проверявания период и следва ли да намери приложение при определяне размера на несъответствието по смисъла на § 1, 7 ПР на ЗОПДНПИ (отм.) и пар.1,т.3 от ДР на ЗПКОНПИ размерът на внесените и постъпили суми по банковите сметки на ответниците, за които не се установява законово основание за внасянето им. Поъддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя решения по приложението на ЗОПДНПИ (отм.) респ. ЗПКОНПИ на състави на ВКС.

На настоящият състав е служебно известно, че с определение № 8181/ 02.04.2019 г. по гр.д. № 704/ 2017 г. Софийски градски съд е направил преюдициално запитване по множество въпроси, отправени до Съда на Европейския съюз (СЕС) за изясняване на редица въпроси сред които:

1. Наказателна по смисъла на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз или гражданско-правна е мярката по отнемане на незаконно придобито имущество, предвидена в ЗОПДНПИ (отм), ако:

.......

C) единствено условие за отнемане е въвеждането на необорима презумпция за незаконност на цялото имущество, за което не е установен законен източник (без предварителна регулация на значението на „законен/незаконен източник“);

D) преурежда законността на придобитото имущество за всички засегнати лица (проверявано, трети лица и техните съконтрахенти в миналото) с обратна сила за 10 години назад като резултат на недоказване на източници на придобиване на имуществото на проверяваното лице, за чието доказване не е съществувало законно задължение към момента на придобиването на конкретното имуществено право?

............

4. Следва ли презумпцията за невиновност, закрепена в член 48, параграф 1, изискването за зачитане на правото на защита, установено в чл. 48, параграф 2 от Хартата на основните права на ЕС и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като тази по главното производство, която:

• създава презумпция за престъпен характер на имущество с неустановен или недоказан произход (чл. 1, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.);

• създава презумпция за наличие на основателно предположение за незаконно придобито имущество (чл.21, ал.2 ЗОПДНПИ отм.);

• размества доказателствената тежест за доказване на произхода на имуществото и средствата за неговото придобиване не само за проверяваното лице, а и за третите лица, които трябва да доказват произход не на своето, а на имуществото на праводателя си, дори когато придобиването е възмездно;

• въвежда „имущественото несъответствие“ като единствено и решаващо доказателство за наличие на незаконно придобито имущество;

• размества доказателствената тежест за всички засегнати лица, а не само за осъденото лице, и то преди и независимо от неговото осъждане;

• допуска прилагането на методика за правно и икономическо проучване и анализ, въз основа на която се установява предположението за незаконен характер на съответното имущество, както и неговата стойност, което предположение е обвързващо за решаващия съдебен орган, без той да може да осъществи пълен съдебен контрол върху съдържането и прилагането на методиката?

5. Следва ли чл. 5 (1) от Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че допуска националният закон да замени разумното предположение (въз основа на събраните по делото и преценени от съда обстоятелства), че имуществото е придобито чрез престъпно поведение, с предположението (презумпцията) за противоправност на източника на забогатяване, която се основава единствено на установено обстоятелство, че забогатяването е над посочена в националния закон стойност (например 75 000 евро в продължение на 10 години)?

6. Следва ли правото на собственост, в качеството му на общ принцип на правото на Европейския съюз, установено в член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като тази по главното производство, която:

• въвежда необорима презумпция относно съдържанието и обхвата на незаконно придобитото имущество (чл. 63, ал.2 ЗОПДНПИ отм.);

• въвежда необорима презумпция за недействителност на сделки на придобиване и разпореждане (чл. 65 ЗОПДНПИ отм.) или

• ограничава правата на третите лица, притежаващи или претендиращи самостоятелни права върху имуществото, обект на отнемане чрез процедурата за уведомяването им за делото по реда на чл. 76, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.)?

....

Настоящият състав намира, че повдигнатите от жалбоподателя въпроси предполагат тълкуването на Директива 2014/42/ ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз и са свързани с посочените по-горе въпроси, които са поставени пред СЕС с определение № 8181/ 02.04.2019 г. по гр.д. № 704/ 2017 г. на Софийски градски съд, като образуваното по запитването дело С-319/19 продължава да е висящо. За установената привременна пречка за разглеждане допустимостта на касационното производство по чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1 ГПК от значение е и това, че последната инстанция има не само правото, но и задължението да отправи преюдициално запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от значение за спора (така чл. 267, ал. 3 ДФЕС, а и чл. 629, ал. 3 ГПК), каквото е конкретното дело. Ето защо висящото пред СЕС дело обуславя необходимостта от спиране на производството по настоящето дело до постановяване на решение по преюдициалното запитване.

При тези мотиви, съдът