Определение № 808 от 10.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 2047/2014 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частни жалби на [фирма], [населено място] и З. „Единство”, [населено място] срещу определение № 523/27.09.13г., постановено по в.гр.д.№ 293/09г. от Варненския апелативен съд, с което е издаден обратен изпълнителен лист на основание чл.245, ал.3 ГПК на [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] за сума в размер на 43150 лв. Частните жалбоподатели поддържат, че определението е неправилно и молят за неговата отмяна. Ответникът не е взел становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че частната жалба на З. „Единство” е недопустима, тъй като този жалбоподател не е страна в производството по издаване на изпълнителния лист, на обратния изпълнителен лист, както и в исковото производство. По частната жалба на [фирма]. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че с разпореждания от 29.03.10г. и от 19.10.10г. е издал изпълнителен лист по невлезлите в сила решение № 159/27.11.09г. по гр.д.№ 293/09г. и решение № 105/04.10.10г. – за допълване в частта за разноските. Видно от отбелязванията върху решенията и копията на изпълнителните листове същите са издадени присъдени в полза на [фирма] срещу [фирма] за сумите от 3466878.05 лв. на основание чл.45 ЗЗД и за сумата от 202548.93 лв. разноски, а по допълнителното решение - за 33234.65 лв. разноски. С решение № 51/19.04.13г. по т.д.№ 1110/10г. ВКС е отменил частично въззивното решение и отхвърлил предявения иск за сумата, представляваща разлика между сумата от 690024.05 лв. и пълния предявен размер от 3466878.05 лв. С това решение след извършена компенсация [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] сумата от 66983.28 лв. разноски по делото, които са разноски за всички съдебни инстанции, като въззивното решение в частта за разноските от 235783.58 лв. е отменено. Съгласно удостоверение от 26.09.13г. на ЧСИ, рег.№ 761 при извършеното разпределение на сумите по образуваното изпълнително дело по издадените изпълнителни листове на взискателя [фирма] е изплатена сумата от 43150 лв., представляваща разноски по изпълнителното дело, включително с държавната такса. Сумите в размер на 613449.80 лв. са заделени по специалната набирателна сметка на ЧСИ по наложени обезпечителни мерки от К.. Определението е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл.245, ал.3 ГПК, когато е допуснато предварително изпълнение и искът бъде отхвърлен с влязло в сила решение, съдът издава изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение. В случая изпълнителният лист е издаден по невлязло в сила въззивно решение по чл.404, т.1, пр.2 ГПК. С влязлото в сила решение на ВКС е отменено въззивното решение в частта за сумата над 690024.05 лв. и пълния предявен размер от 3466878.05 лв. и за разноските в исковото производство в размер на от 235783.58 лв. Обратен изпълнителен лист би могъл да бъде издаден само за връщане на тези суми, ако същите или част от тях са били получени от взискателя в образуваното изпълнително производство. Направените от взискателя разноски в изпълнителното производство не са събрани на основание на издадения изпълнителен лист по невлязлото в сила въззивно решение, което впоследствие е отменено. След като за сумите на направените от взискателя разноски по изпълнителното производство не са подлежали на изпълнение по невлязлото в сила въззивно решение и за същите не е бил издаден изпълнителен лист, то длъжникът не разполага с възможност да събере същите по реда на чл.245, ал.3 ГПК чрез издаване на обратен изпълнителен лист. По тези съображения обжалваното определение следва да се отмени и молбата за издаване на обратен изпълнителен лист да се остави без уважение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд