Определение № 84 от 26.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 643/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. първо ГПК. Образувано е по частна жалба на И. Г. Д. против Разпореждане от 04.12.2017г. на АС София, с което е върната частната касационна жалба на И. Г. Д. с вх.№ 16865 от 13.10.2017г., подадена против Определение № 2992/25.09.2017г. по ч. гр. д. № 3608/2017г. на Софийския АС. С последното е потвърдено определението на ОС София, с което е отказано предоставянето на И. Г. Д. на правна помощ, изразяваща се в безплатна адвокатска защита. С частната жалба се иска отмяна на разпореждането като основните аргументи са за неправилност на определението на АС по въпроса за основателността на искането за предоставянето на правната помощ. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Необжалваемостта на определението на въззивната инстанция във връзка с отказа на първоинстанционния съд по искането за предоставяне на правна помощ произтича пряко от закона. Разпоредбата на чл. 95, ал. 6 ГПК е категорична - определението на съда по частната жалба срещу отказа за предоставяне на правна помощ е окончателно. Независимо от непрецизността на въззивната инстанция относно основанието за връщане на подадената частна касационна жалба срещу неподлежащото на обжалване определение, крайният извод е правилен. Настоящата частна жалба е неоснователна - дори да би било недопустимо, неподлежащото на обжалване определение не подлежи на самостоятелна проверка по реда на частния инстанционен контрол по глава ХХІ на ГПК. Поради това съображенията във връзка с актовете на съдилищата по въпроса за предоставянето на правната помощ са извън предмета и обхвата на настоящото произнасяне. Мотивиран от горното, Върховния касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение: