Решение № 14679 от 7.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6455/2013 г.

Решение № 14679 от 7.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6455/2013 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 257 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК. Образувано е по искане на Румяна Траянова Ангелова от гр. София, подадена чрез пълномощника адв. Мария Дерелиева, с което се оспорват бездействията на министъра на земеделието и храните по задължения, произтичащи от чл. 19, ал. 12 от ППЗСПЗЗ и чл. 19, ал. 21, т. 1, т. 2 и т. 3 от ППЗСПЗЗ. Иска се Върховния административен съд да задължи министъра на земеделието и храните да преустанови незаконосъобразните бездействия по тези правни норми и да извърши нормативно дължимите действия. Ответникът - министърът на земеделието и храните, с писмено становище и в съдебно заседание, чрез пълномощника си юр. Галя Василева, оспорва жалбата и счита същата за недопустима, при условията на евентуалност - за неоснователна. Въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът установи следното от фактическа страна: От приложеното по делото удостоверение за наследници се установява, че ищецът Румяна Траянова Ангелова е наследник на Станоя Цветков Миладинов. С решения № № Р13С/16.12.1996 г.; 0106/21.03.2007 г. и 0106/8.10.2010 г. Общинска служба по земеделие Овча купел /преди Поземлена комисия в община Овча купел и Общинска служба по земеделие и гори Овча купел/, на основание чл. 18ж, ал. 1 и ал. 2 и чл. 18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, на наследниците на Станоя Цветков Миладинов се признава и определя за възстановяване правото на собственост с план за земеразделяне, съответно се признава правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху посочени в решенията земеделски земи. С решение № Р13С/16.12.1996 г. се отказва да се признае правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на нива с площ от 5,400 дка в местността "Благденица", нива от 7,500 дка в м. "Смърдян", нива от 3,500 дка в м. "Лъката", нива от 6,000 дка в м. "Ахметица" и нива от 1,000 дка в м. "Мъртвако". С решение № 0106/21.03.2007 г. се отказва да се възстанови правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива от 8,500 дка в м. "Друмо", а с решение № 0106/8.10.2010 г. се отказва да се възстанови правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху ливада от 9,800 дка в м. "Ахметица". Мотивите за отказа за възстановяване на собствеността са наличие на обстоятелства по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ - застрояване на имотите или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността. За тях е посочено, че наследниците следва да бъдат обезщетени по реда на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Не се спори, че решенията са влезли в сила. С искания вх. № 0106/22.03.2007 г. и вх. № ВС-01-1128/20.10.2010 г. на основание чл. 18д, ал. 3 от ППЗСПЗЗ ищецът е посочила избрания начин на обезщетяването съгласно чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ по последните две решения на ОСЗ Овча купел - обезщетение с равностойни земи от общинския и/или държавния поземлен фонд. С решение № 106/24.11.2010 г. на Общинска служба по земеделие Овча купел на основание чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ се определя на наследниците на Станоя Цветков Миладинов правото на обезщетение за признато, но невъзстановено права на собственост върху земеделски земи по трите горепосочени решения на същия административен орган, за обезщетяване със земя и/или поименни компенсационни бонове. С искането, предмет на настоящото производство се твърди, че към момента на подаване на искането не е получено обезщетение за признатото им, но невъзстановено право на собственост. Твърди се, че е налице бездействието на министъра на земеделието и храните по задължения, произтичащи от: чл. 19, ал. 12 от ППЗСПЗЗ - неопределяне на свободните земи от държавния поземлен фонд, които са необходими за обезщетяване на собствениците; чл. 19, ал. 21, т. 1 от ППЗСПЗЗ - невъзлагане изпълнението на техническите дейности и изработването на плана за обезщетение; чл. 19, ал. 21, т. 2 от ППЗСПЗЗ - неодобряване на задание образец на плана за обезщетяване на община Овча купел; и чл. 19, ал. 21, т. 3 от ППЗСПЗЗ - неназначаване на приемателна комисия, която да приеме плана за обезщетение за община Овча купел и неодобряване на протокола за приемане на плана. Иска се Върховния административен съд да задължи министъра на земеделието и храните да преустанови незаконосъобразните бездействия и да извърши посочените дължими действия. При така установеното съдът намира искането за допустимо, предвид следното: Предмет на защита по реда на чл. 257, ал. 1 от АПК са задължения на административен орган да извърши действия, които произтичат пряко от нормативен акт при настъпване на определен юридически факт. Доводите на ищеца да търси защита по този ред са мотивирани с твърдяно неизпълнение на задължение на административния орган - министъра на земеделието и храните, които по неговите твърдения произтичат пряко от закона - чл. 19, ал. 12 от ППЗСПЗЗ и чл. 19, ал. 21, т. 1, т. 2 и т. 3 от ППЗСПЗЗ, от задължението на министъра на земеделието и храните за извършване на посочените в закона действия. Настоящия съдебен състав намира, че в случая са налице всички положителни процесуални предпоставки за разглеждане на спора по същество, както и че липсват отрицателните такива. Също така намира, че ищецът има правен интерес от инициираното от него производство, като този правен интерес в настоящото производство не е въпрос на допустимост на иска, а по съществото на спора. В тази връзка съдът не приема за основателно възражението на пълномощника на ответника за недопустимост на искането, с довод, че не е налице годно за оспорване бездействие на административния орган. Този аргумент би бил основателен, ако се оспорва акт, респ. мълчалив отказ, каквото не е настоящото искане на ищеца. Макар и допустимо, съдът намира искането за неоснователно по същество, предвид следните съображения: Предмет на защитата по чл. 257 от АПК е задължението на административния орган да извърши дължими по закон действия, т. е. действия по изпълнение на своите законни правомощия. Производството по чл. 257, ал. 1 от АПК дава процесуална възможност за защита на гражданите и организациите срещу бездействието на администрацията, в хипотезата, когато органите са задължени да извършат предписани от закона или подзаконов нормативен акт действия. В този случай на задължението на административния орган, произтичащо пряко от закона, следва да съответства регламентирано от същия нормативен акт субективно право на гражданин или организация, като двата елемента съставят регламентирано от този нормативен акт административно правоотношение. Следователно е необходимо наличие на такова административно правоотношение, при което да е налице защитимо от закона субективно право, което да може да бъде реализирано директно по силата на правна норма чрез съответстващо му действие от страна на административни орган, без да е необходимо издаване на индивидуален административен акт. Това са основните предпоставки за основателност на претенцията по чл. 257, ал. 1 АПК, който извод се налага от анализа на тази норма в съвкупност с разпоредбата на чл. 256 от АПК. Съществен аргумент в тази насока е и чл. 257, ал. 2 АПК, тъй като чрез осъждане на органа да извърши действието целеният правен резултат следва да възникне директно в правната сфера на гражданина като субект в правоотношението. В конкретния случай не сме изправени пред такава хипотеза. Ищецът обосновава искането си с разпоредбите на чл. 19, ал. 12 от ППЗСПЗЗ и чл. 19, ал. 21, т. 1, т. 2 и т. 3 от ППЗСПЗЗ. Анализът им обаче не води до извод, че е налице задължение на министъра на земеделието и храните да извърши дължими по закон действия, т. е. действия по изпълнение на своите законни правомощия, предвид следното: В чл. 19 от ППЗСПЗЗ е регламентирана законово процедура, в която са установени по поредност етапи, на всеки един от които участват различни административни органи - Община, Общинска служба по земеделие, Областна дирекция "Земеделие", министъра на земеделието и храните. Всеки от тези административни органи има самостоятелни правомощия, които той осъществява при настъпване на определени юридически факти, при определена поредност и въз основа на вече осъществените правомощия на друг административен орган. Министърът на земеделието и храните не би могъл да извърши предсрочно посочените в искането действия, изпреварвайки действията на други административни органи, които времево и технически предхождат тези, които той следва да извърши. Така в искането се сочи на първо място, че министърът на земеделието и храните не извършвал действие, което пряко от чл. 19, ал. 12 от ППЗСПЗЗ имал задължение да извърши - не определил свободните земи от държавния поземлен фонд, които са необходими за обезщетяване на собствениците. Съгласно посочената разпоредба Общинската служба по земеделие прави мотивирано предложение пред министъра на земеделието и храните чрез Областната дирекция "Земеделие" за определяне на свободните земи от държавния поземлен фонд, които са необходими за обезщетяване на собствениците. Или преди министърът на земеделието и храните да определи свободните земи от държавния поземлен фонд е необходимо мотивирано предложение от Общинската служба по земеделие. В случая не се спори, че такова предложение не е направено и с искането, по което е образувано настоящото производство, е оспорено пред АССГ и това бездействие на Общинска служба по земеделие Овча купел. При това още по-преден етап е по чл. 19, ал. 10 от ППЗСПЗЗ - Общинската служба по земеделие да състави списък по землища за наличната свободна държавна и общинска земя, което също е оспорено пред АСССГ. При неосъществяване на последния юридически факт - постъпване на мотивирано предложение от Общинската служба по земеделие, чрез областната дирекция "Земеделие", за определяне на свободните земи от държавния поземлен фонд, за министъра на земеделието и храните не възниква от нормата на чл. 19, ал. 12 от ППЗСПЗЗ задължението да определи свободните земи от държавния поземлен фонд. Следващите посочени в искането действия, произтичащи от чл. 19, ал. 21, т. 1, т. 2 и т. 3 от ППЗСПЗЗ касаят още по-следващи етапи. Невъзлагане изпълнението на техническите дейности и изработването на плана за обезщетение /чл. 19, ал. 21, т. 1, от ППЗСПЗЗ/ се предхожда от етапа съставяне списък по землища за наличната свободна държавна и общинска земя от Общинската служба по земеделие /чл. 19, ал. 10 от ППЗСПЗЗ/, мотивирано предложение от Общинската служба по земеделие за определяне на свободните земи от държавния поземлен фонд, определяне от министъра на земеделието и храните на свободните земи от държавния поземлен фонд /чл. 19, ал. 12 от ППЗСПЗЗ/, изпълнение на подобна процедура за общинския поземлен фонд /чл. 19, ал. 11 от ППЗСПЗЗ/, определяне от Общинската служба по земеделие с протоколно решение съотношението между стойността на предоставените за обезщетяване земи и стойността на дължимото обезщетение за общината, когато наличните държавен и общински поземлени фондове са недостатъчни за обезщетяването на всички правоимащи /чл. 19, ал. 16 от ППЗСПЗЗ/, тъй като случаят е такъв предвид представените от ответника писмени доказателства със становището му, и пр. А неодобряване на задание образец на плана за обезщетяване на община Овча купел /чл. 19, ал. 21, т. 2 от ППЗСПЗЗ/ освен от предходните етапи се предшества и от непосредствен етап - постъпване на задание, изготвено от общинската служба по земеделие, което министъра следва да одобри. Крайни етапи са тези по чл. 19, ал. 21, т. 3 от ППЗСПЗЗ - назначаване на приемателна комисия, която да приеме плана за обезщетение за община Овча купел и одобряване на протокола за приемане на плана. В случая всички предходни действия не са извършени, не са осъществени непосредствените юридически факти, водещи да възникване задължение на министъра на земеделието и храните да извърши посочените в искането действия въз основа на разпоредбите на чл. 19, ал. 12 от ППЗСПЗЗ и чл. 19, ал. 21, т. 1, т. 2 и т. 3 от ППЗСПЗЗ. Затова той няма все още задължение да извърши тези действия, поради което и искането на ищеца е неоснователно. Това обосновава извода на настоящия съдебен състав за неоснователност на искането, поради което то следва да бъде отхвърлено. Водим от изложеното и на основание чл. 257, ал. 2, пр. второ от АПК във връзка с чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Върховния административен съд - четвърто отделение