Решение № 70 от 15.02.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Производството е по чл.278, вр.чл.274, ал.2, пр.1, вр.чл.274, ал.1, т.1 от ГПК. С определение №481 от 16.11.09г. по в.гр.д. №771/09г. на Русенския окръжен съд е спряно производството по делото, до приключване на гр.д. №651/09г. на Русенския районен съд. Частна жалба срещу това определение са подали ищците М. Д. Г. и Д. Ц. Г.. В нея най-общо се поддържа, че липсва връзка на преюдициалност между двете дела. Ответниците в производството П. К. М., действащ като Е. “333-П. К. и П. П. К. оспорват жалбата. Подробни доводи излагат в писмено възражение. Ответницата М. К. К. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение счита, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна. Предмет на правния спор, по който е постановено определението за спиране на производството, е иск по чл.108 от ЗС, предявен от Д. Ц. Г. и М. Д. Г. срещу ответниците в настоящото производство, имащ за предмет ½ ид.част от апартамент в гр. Р., ул.”Александровска №60, ет.2, с принадлежащите му ид.части от общите части на сградата и дворното място. В обстоятелствената част на исковата молба ищците са се позовали на влязло в сила решение между техните праводатели и първия ответник П. К. М., с което е бил уважен иск по чл.7 от ЗВСОНИ по отношение на тази ½ ид.част от имота. За другата ½ ид.част, за която не е бил воден иск по чл.7 от ЗВСОНИ от другите правоимащи, ищците са твърдели че е държавна собственост и те са в процес на изкупуването и. От своя страна ответникът П. М. е заявил становище, че тази друга ½ ид.част, която не е предмет на правния спор, е негова собственост, а не на държавата, тъй като при липса на реституция, неговите права, произтичащи от придобивна сделка между него и правоприемника на лицето, закупило имота от държавата, се запазват. Това становище той поддържа и в отговора към частната жалба по настоящото дело. Предмет на спора, който въззивният съд е приел за преюдициален по отношение на иска с правно основание чл.108 от ЗС, е предявен от П. К. М., действащ като Е. “333-П. Маринов”, отрицателен установителен иск – че държавата не е собственик на ½ ид.част от описания по-горе апартамент. При тези данни следва да се приеме, че не е налице връзка на преюдициалност между двете дела. Предмет на отрицателния установителен иск е другата ½ ид.част от апартамента в гр. Р., която не е спорна по чл.108 от ЗС. За правилното разрешаване на спора по ревандикационния иск е без значение кой е собственик на другата ½ ид.част от имота, която не е предмет на този спор. Дори ответникът П. М. да я владее на правно основание, като неин собственик, това не изключва възможността срещу него успешно да се проведе ревандикационен иск от другите съсобственици Д. Г. и М. Г. Като е спрял производството по чл.108 от ЗС въззивният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,