Определение № 1659 от 08.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 1007/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК, неправилно образувано като частно касационно производство по чл.274,ал.3 ГПК. Частният жалбоподател Н. Б. Й. атакува определение № 72 от 20.02.2026г. по ч.т.д.№ 77/2026г. на Апелативен съд Пловдив, с което по частна жалба на А. Д. С. ( трето лице за исковото производство по чл.124,ал.1 ГПК с ищец Н. Й. и ответник „Е. филмс“ ЕООД - т.д. № 29/2026 на ОС Пловдив, заради което, по молба на ищеца по ч.т.д.№ 30/20026г. на ОС Пловдив, е постановено спиране на регистърното производство по заявление № 20251208122029 за вписване на промени по партидата на „Е. филмс“ ЕООД, подадено от заявител А. Д. С.) апелативният съд е обезсилил като недопустимо определението по ч.т.д.№ 30/2026г. по описа на ОС Пловдив за спиране на регистърното производство и е прекратил производството по делото пред този съд, изпращайки същевременно молбата за спиране на регистърното производство по компетентност на Софийски градски съд като счетен за местно компетентен да се произнесе по нея. Твърдението на обжалващата страна е, че определението на апелативния съд е недопустимо и неправилно. Изложен е доводът, че въззивният съд не е отчел, че към датата на обезсилване на акта на първоинстанционния съд и прекратяване на производството по делото, не е редовно сезиран с възражение за местна неподсъдност на делото пред ОС Пловдив и в този смисъл счита действията на апелативния съд за преждевременни. Възразява се, че независимо от начина на определяне на подсъдността и приложимите разпоредби, даващи отговор кой е местно компетентният, съдът не следи служебно спазени ли са тези правила. Позовава се на определението по ч.гр.д. № 197/2009г. на III г.о.на ВКС (установената в чл.531, ал.2 ГПК подсъдност по характера си е местна и е за улеснение на молителите. За нея, при съответно приложение на общите правила на исковия процес, съдът не следи служебно, по арг. от чл.119, ал.1 и 2 ГПК и чл.533 ГПК, тя не е условие за издаване на искания акт), и акцентира, че адресът на молителя е в [населено място]. Позовава се и на съдебна практика по отношение на иска по чл.124,ал.1 ГПК, спрямо който също намира приложение общото правило за определяне на местно компетентния съд по чл.105 ГПК. Счита за релевантен факта, че към момента на прекратяване на производството по делото пред ПАС не е надлежно релевирано възражение за местна неподсъдност и съдът не може сам да се позове на своята местна некомпетентност. Заявява, че частен въззивник пред ПАС е трето за спора лице, а и то не е повдигнало въпроса за местната подсъдност. Искането е за обезсилване на въззивното определение, а в условията на евентуалност се иска неговата отмяна и оставяне без разглеждане или без уважение подадената от А. С. частна жалба. В писмен отговор А. С. оспорва основателността на наведените в жалбата оплаквания. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Окръжен съд Пловдив е уважил искането на Н. Й. за спиране на регистърното производството по заявление „А 4“ 20251208122029 с подател А. С., с което са заявени по партидата на „Е. Филмс“ ЕООД следните обстоятелства: вписване на А. Д. С. като съдружник с размер на дяловото участие 100%; продажба на притежаваните дружествени дялове от Н. Б. Й. на А. Д. С.; освобождаване на Н. Б. Й. от длъжността управител; вписване на нов управител на дружеството в лицето на А. Д. С.; вписване на нов учредителен акт- устав на „Е. Филмс“ ЕООД. Окръжният съд е приел, че достатъчно за спиране в хипотезата на чл. 536, ал. 1, т. 1 ГПК е единствено наличието на „висящо дело“ относно правоотношение, което има значение за издаване на охранителния акт. Мотивирал е, че е налице явна връзка между предмета на исковото производство по т.д. № 29/ 2026г. по описа на Окръжен съд Пловдив, с което Н. Й. претендира да бъде обявена нищожността на взетите решения на едноличния собственик на капитала на „Е. Филмс“ ЕООД, обективирани в протокол от 11.05.2021г., за вписването на които е подадено процесното заявление образец „А 4“ 20251208122029. Сезирана с частна жалба на А. Д. С., основаващ правния си интерес от обжалването с твърдение, че по силата на посочения протокол от 11.05.2021г., е легитимираният подател на процесното заявление, по което е постановено спиране на вписванията, в качеството му законен представител на „Е. филмс“ ЕООД, въззивната инстанция е приела, че следва да извърши проверка за допустимостта на обжалвания акт от гледна точка на компетентността на ОС Пловдив като местно компетентен да се произнесе по искането. Изхождайки от вписаното седалище и адрес на управление на „Е. филмс“ - дружеството, по чиято партида се иска вписване, което е в съдебния район на Софийски градски съд, и посочвайки, че компетентен да се произнесе по искането за спиране на регистърното производство принадлежи на съда, посочен в разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ - окръжният съд по седалището на търговеца, по партидата на който е заявено вписването, апелативният съд е приел, че окръжният съд е постановил недопустимо определение поради отсъствие на местна компетентност да разгледа молбата, с която е сезиран. С тези съображения е постановено обезсилване на определението на окръжния съд и делото е изпратено по компетентност на СГС, който да се произнесе по молбата по чл.536,ал.1 ГПК, като производството пред ПОС е прекратено. Както се посочи, настоящата жалба е такава по чл.274,ал.2 ГПК, а не по чл.274,ал.3 ГПК (в последния случай би се поставил въпросът за приложението на разпоредбата на чл.274,ал.4 ГПК, тъй като производството по чл.536 ГПК е двуинстанционно). При тази си преценка, настоящият състав счита за допустима подадената частна жалба. Съображенията на първо място са, че с определението на апелативния съд е прекратено производството пред сезирания окръжен съд Пловдив и делото е препратено по подсъдност на СГС. Следва да намерят приложение постановките в т.5 от ТР № 1 от 17.07.2001г. на ВКС и т. 9в от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, независимо че в случая не е налице въззивен акт, потвърждаващ първоинстанционно определение за прекратяване на производството поради неподсъдност, а директно въззивният съд за пръв път е осъществил проверката на подсъдността. След като въззивното определение, потвърждаващо прекратяването на производството поради неподсъдност на делото, подлежи на касационен контрол (в хипотезата на чл.274, ал.3, т. 1 ГПК съгласно ТР №1/2013г.), на още по-голямо основание ще подлежи, но при предпоставката на чл.274, ал.2, т.1 ГПК, определението на въззивния съд, който, сезиран с искане за осъществяване на инстанционен контрол за правилност, за първи път се е занимал с въпроса за спазването на местната подсъдност, прекратил делото пред сезирания съд поради приета негова местна некомпетентност и го е препратил на надлежния. Втори аргумент за обжалваемостта на определението на ПАС е този, че е постановено обезсилване на първоинстанционното определение, контролът по отношение на което е допустим отново по силата на чл.274, ал.2,т.1 ГПК. По съществото на частната жалба: Настоящият състав счита, че въззивният съд не е имал надлежно основание да се самосезира с преценката за спазването на местната подсъдност, а е следвало да се произнесе по частна жалба на А. С., с подаването на която, производството по чл.536,ал.1 ГПК пред апелативния съд е станало двустранно и спорно и да даде разрешение на въпроса дали са налице предпоставките за спиране на регистърната процедура с оглед образуваното т.д.№ 29/2026г. по описа на ПАС: Несъмнено е, че с искането за спиране на регистърното производство следва да бъде сезиран съответният съд, определен по правилото на чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, а именно - окръжният съд по седалището на търговеца, от чиято компетентност е разглеждането на тази молба и произнасянето по нейната основателност - по наличието или отсъствието на предпоставките по чл. 536, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 19, ал. 5 ЗТР. В този смисъл е Определение № 351/04.06.2009 г. на, ІІ т. о., постановено по ч.т.д. № 313/2009 г. и определение № 65/22.06.2010 г. по т.д. № 469/2010 г. на ВКС, II т.о. на ВКС. Производството пред окръжния съд по чл. 536, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 19, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ е едностранно, т.е. сезиращата страна отправя искане пред окръжен съд, който е в правомощието си да провери избраната от страната местна подсъдност - чл.118,ал.1 и ал.2 ГПК. От изложеното обаче не следва, че горестоящият съд, упражняващ инстанционен контрол за правилност по отношение уважаването на молбата за спиране на регистърното производство, може служебно, без възражение за неспазена местна подсъдност, да прекрати делото и да изпрати делото на местно компетентния съд по седалището на търговеца. Както се посочи, при инстанционната проверка за правилност на акта на ОС по искането за спиране, когато то е уважено, производството ще се трансформира/прерасне в двустранно/спорно/състезателно, и именно в тази фаза, обжалващата акта за спиране на вписването по партидата на търговеца страна може да заяви отвод за неспазена местна подсъдност по аналогия с възможността на ответника в исковия процес - чл.119,ал.4 ГПК. Нито разпоредбата на чл.536,ал.3 ГПК, нито разпоредбата на чл.19,ал.7 ЗТРРЮЛНЦ предвиждат особени процесуални правила, различни от тези, уредени в ГПК относно производството по подсъдността - Раздел ІІІ от Част Втора на ГПК, а съгласно чл.540 ГПК към охранителните производства се прилагат общите правила на ГПК и правилата на Част Втора (Общ исков процес), с изключение на разпоредби, които са неотносими за настоящото произнасяне; Същевременно разпоредбата на чл.19,ал.7 ЗТР препраща към основанията за спиране по чл.536,ал.1 ГПК, т.е. и специалният закон не съдържа никакви правила относно подсъдността и проверката й. Правилото на чл.25, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, въз основа на което практиката на ВКС, както се посочи по- горе, определя съответния компетентен съд да се произнесе по искането за спиране на регистърното производство - окръжният съд по седалището на търговеца също не регламентира местна подсъдност, която да е сред тези по чл.119,ал. 2-3 ГПК, за които съдът следи служебно и „повдига“, поради което приложима остава единствено разпоредбата на чл.119,ал.4 ГПК, съгласно която, избраната от иницииралата производството страна местна подсъдност може да бъде дерогирана единствено по възражение на ответника в посочените срокове. Симетрично на горното становище настоящият състав изрази в определение № 664/28.02.2025 г. по ч.т.д. № 169/2025 г. на ВКС, I т.о. като при допуснато частно касационно обжалване даде отговор, че когато ответникът по иск с правно основание чл. 365, т. 3 ГПК във вр. чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ за защита срещу вписани в Търговски регистър обстоятелства, в срока за отговор на исковата молба не заяви възражение за неспазена местна подсъдност, не е допустимо окръжният съд служебно да прекрати производството и да изпрати делото на местно компетентния съд по седалището на търговеца, относно когото е извършено вписването. Това разрешение следва да намери приложение и в хипотеза на въззивен контрол по подадена частна жалба от страна, която се противопоставя на уважено искане за спиране на регистърното производство по аргумент за по- силното основание и да послужи като основание за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на ПАС за произнасяне по съществото на подадената жалба, с оглед на факта, че в конкретния случай при развилото се пред апелативния съд вече като двустранно, спорно, производство, няма заявен отвод за местна неподсъдност. В случая лицето, което е сезирало ПАС с частна жалба (трето за исковото производство по т.д.№ 29/2026г. на ПОС) не е навело доводи и възражения, които да дадат основание на въззивната инстанция да се занимава с въпроса за местната подсъдност. Както се посочи, този въпрос е повдигнат служебно, без съдът да има правомощие служебно да следи и проверява спазването на това правило. Това обуславя отмяна на атакуваното определение за обезсилване на първоинстанционния акт, за прекратяване на производството по делото и изпращането му на СГС като местно компетентен съд. Делото следва да бъде върнато на апелативния съд, който да се произнесе по подадената от А. С. частна жалба. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.