Определение № 129 от 21.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1071/2015 г.
ВКСI гражданско отделение21.03.2015 г.докладчик Геника Михайлова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Г. П. А. срещу определение № 67/ 09.01.2015 г. по гр. д. № 18/ 2015 г. на Бургаски окръжен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Обжалвано е определение № 67/ 09.01.2015 г, с което Бургаски окръжен съд на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК връща въззивната жалба на Г. П. А., по която е образувано гр. д. № 18/ 2015 г. Определението се обжалва от Г. П. А. с довода, че въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, защото той е започнал да тече от датата, на която й е връчен преписът от първоинстанционното решение. Ответникът П. Я. А., ответник и по частната жалба, възразява, че обжалваното определение е правилно, тъй като срокът за обжалване на първоинстанционното решение, обявено при условията на чл. 315, ал. 2 ГПК, е започнал да тече от 25.11.2014 г. и въззивната жалба от 10.12.2014 г. е просрочена. Частната жалба има допустим предмет и разглеждането й е в компетентност на настоящия състав. Определенията на въззивната инстанция, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, подлежат на обжалване пред ВКС (чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК). Подадена е от легитимирана страна – въззивницата, на която единствено принадлежи интересът от отмяна на определението. Спазен е и срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК. Преписът от определението е връчен на 13.01.2015 г. и частната жалба до ВКС е подадена тогава. Частната жалба е редовна и допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Решението, предмет на въззивната жалба, е обявено при условията на чл. 315, ал. 2 ГПК. В откритото съдебно заседание, на което са изслушани устните състезания на страните, първостепенният съд ги е уведомил, че 25.11.2014 г. е датата, на която ще обяви своето решение. Решението е обявено на 24.11.2014 г. и в него е посочено, че то може да бъде обжалвано в 2-седмичен срок от датата на обявяването. Следователно първоинстанционният съд предсрочно (ден по-рано от предвиденото в чл. 315, ал. 2 ГПК) е обявил своето решение и в решението е посочил по-къс срок за въззивното му обжалване от установения в чл. 259, ал. 1 ГПК. Това е така, защото при спазване на срока по чл. 315, ал. 2 ГПК, срокът за обжалване на решението започва да тече от датата, на която съдът е посочил, че ще го обяви (така и ТР № 12/ 11.03.2013 г. по тълк. д. № 12/ 2012 г. ОСГК на ВКС). Следователно въззивната жалба е следвало да бъде подадена в границите на законово установения – 25.11.2014 г. – 09.12.2014 г. (аргумент за обратното от чл. 62, ал. 3 ГПК). Жалбата си Г. П. А. подава на 10.12.2014 г. – дата, следваща последния ден от изтичане на срока за въззивно обжалване на първоинстанционното решение. Обжалваното определение, с което въззивният съд я връща като просрочена, е в правилното приложение на чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК. При тези мотиви, съдът