Определение № 9923 от 16.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9491/2025 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по частна жалба на Г. Г. Д., чрез процесуалния й представител адв.Георгиева, срещу Определение №2673 от 26.06.2025г. по адм. д. №486/2025г. на Административен съд – Стара Загора, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу Заповед № 336 от 05.03.2021г., издадена от Кмета на Община Казанлък. С доводи за неправилност на оспореното определение, като необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушаване на процесуални правила, се иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски за настоящата инстанция. Ответникът Кметът на община Казанлък, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд – Стара Загора е образувано по жалба на Г. Г. Д. срещу Заповед № 336 от 05.03.2021г., издадена от Кмета на Община Казанлък, на основание чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, е разпоредено на Г. И. Ч. и на С. Г. Ч. да премахнат строеж: „Второстепенна постройка на допълващото застрояване“, находяща се на северната улична регулационна линия със ЗП 12.50кв.м в ПИ с идентификатор 35167.504.9096 по КККР на гр. Казанлък, УПИ Х-9096, кв. 324 по ПУП на гр. Казанлък, с административен адрес гр. Казанлък, [улица]. За да постанови оспореното определение съдът е приел, че надлежни страни в производството по оспорване на заповед за премахване на незаконен строеж са адресатите на акта и издалият го административен орган. Тъй като Д. не попада в този кръг, то за нея не е налице правен интерес от оспорването. Приел е, че като адресати на заповедта и на разпореденото с нея задължение за премахване на процесния незаконен строеж, са посочени Г. И. Ч. и С. Г. Ч., в качеството им на извършители на незаконното строителство и на собственици на имота, в който това строителство е осъществено. Същите са оспорили процесната заповед, като с влязло в сила Определение № 252 от 18.05.2021г. по адм. дело № 256/2021г. по описа на АС – Стара Загора жалбата им е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото. На 12.08.2021г., т.е. след дата на постановяване и влизане в сила на оспорената заповед Г. Д. е придобила в собственост поземлен имот с идентификатор 35167.504.9096 по КККР на гр. Казанлък, с административен адрес гр. Казанлък, [улица], ведно с построените в имота сгради, включително и тази предмет на процесната заповед за незаконно строителство. Кръгът на заинтересованите лица, имащи правен интерес и процесуалното право да оспорят административния акт, се определя към момента на постановяването на акта. Ето защо процесната заповед, към момента на постановяването й, не засяга непосредствено права и законни интереси на Г. Д., нито създава задължения за нея. Настъпилото след издаването и съответно след влизането в сила на Заповед № 336 от 05.03.2021г. на Кмета на Община Казанлък материално правоприемство, не създава правна възможност и не води до възникване на процесуално право за Г. Д. да обжалва тази заповед. Определението е правилно. Настоящият касационен състав споделя напълно фактическите установявания и правните изводи на администратвния съд и в условията на чл.221, ал.2, изр.второ от АПК, препраща към тях. Частната жалбоподателка не е от кръга на заинтересованите лица по смисъла на закона, за които е признато право да бъдат страни в съдебното производство по оспорване на заповед за установяване и премахване на незаконен строеж. Заповедта за премахването му, към момента на издаването й, не е създала задължения за нея и не рефлектира негативно в правната й сфера. Изпратената й Покана №194-Е-132-1/03.02.2025г. за доброволно премахване на строежа, предмет на процесната заповед, е такава в качеството й на нов собственик на поземления имот и построените в него сгради. Същата би могла да бъде предмет на обжалване на действия по изпълнението на влязлата в сила Заповед № 336 от 05.03.2021г., издадена от Кмета на Община Казанлък, което е по различен процесуален ред. Ето защо, оспореното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на частния жалбоподател за присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,