Определение № 367 от 06.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 1645/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. А. Б. К. чрез адв. К. П. обжалва определение № 1587 от 26.05.2025 г. по ч.т.д. 821/25 г. по описа на ВКС, II ТО, с което е прекратено производството по подадената от ищцата искова молба срещу „Профи кредит България“ ЕООД и „Кредит инкасо инвестмънтс бг“ АД. В частната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност на определението на състава на ВКС. Изтъква, че неправилно е определено, че не е спазен срокът за предявяване на иска. Оспорва, че е получила покана за доброволно изпълнение. Представената не била в заверен препис. Липсвал препис от арбитражното решение към приложената покана. Имало данни, че се връчва заповед за изпълнение, но не и арбитражно решение. На гърба на поканата било посочено, че А. К. е получила тази покана, но не и приложенията към нея. В открито съдебно заседание адв. П. поддържа становището от името на частната жалбоподателка-ищца, че с оглед предмета на търсената искова защита, следва да се приеме, че искът е допустим, тъй като арбитражното решение е постановено по спор с потребител. Това обуславяло неприложение на чл. 48, ал. 1 от ЗАрб. Ответникът по частната жалба „Бест кепитъл България“ ЕАД (с предходно наименование „Кредит инкасо инвестмънтс бг“ ЕАД) чрез юрисконсулт В. Л. оспорва частната жалба. Излага съображения, че с връчване на покана за доброволно изпълнение страната узнава за постановеното арбитражно решение, поради което датата на връчване следва да се счита за начало на срока, предвиден в чл. 48, ал. 1 от ЗАрб. В случая имало връчена лично на адресата покана за доброволно изпълнение. Нямало изискване в закона към поканата за доброволно изпълнение да е приложен препис от арбитражното решение. Иска да се потвърди обжалваното определение. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът по частната жалба „Профи кредит България“ ЕООД чрез юрисконсулт Н. Л. оспорва частната жалба. Излага съображения за наличие на основание за прекратяване на исковото производство, поради неспазване на срока за предявяване на иска. Поканата за доброволно изпълнение била връчена на 08.06.2015 г. Освен това имало извършени изпълнителни действия, като имало постъпили суми от ищцата А. К.. Счита, че несъмнено ищцата била узнала арбитражното решение. Тримесечният срок, предвиден в чл. 48, ал. 1 от ЗАрб. бил изтекъл много преди депозиране на исковата молба. Претендира разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 1587 от 26.05.2025 г. по т.д. 821/25 г. по описа на ВКС, II ТО e прекратено производството, образувано по искова молба, подадена от А. Б. К. срещу ответниците „Профикредит България“ ЕООД и „Кредит инкасо инвестмънт бг“ ЕАД. Съставът на ВКС е констатирал, че исковата молба съдържа обстоятелства за наличие на постановено арбитражно решение и издаден въз основа на него изпълнителен лист, както и искания за прогласяване нищожност на арбитражното решение, евентуално съединен с иск за отмяна на същото. Съставът на Върховния касационен съд е приел, че исковата молба на А. Б. К. е подадена след изтичане на тримесечния срок, предвиден в чл. 48 от ЗМТА, понастоящем с променено заглавие Закон за арбитражна (ЗАрб.). Прието е, че въз основа на издадения на 17.02.2015 г. изпълнителен лист по осъдителното арбитражно решение е било образувано изпълнително дело 807/15 г. по описа на ЧСИ Б. Б.. А. К. била длъжник по това дело и до нея е била изпратена покана за доброволно изпълнение на 13.05.2015 г. Поканата й е била връчена лично на 08.06.2015 г. В същата било изрично посочено, че изпълнителното дело било образувано по изпълнителен лист, издаден въз основа на решение по арб.д. 1095/2014 г. на арбитър ad hoc Б. К.. Съдът изрично е посочил предмета на арбитражното решение и е констатирал, че е бил възпроизведен в поканата за доброволно изпълнение. Също така е констатирано, че е бил приложен към поканата препис от изпълнителния лист, въз основа, на който било образувано изпълнителното производство. Констатирано е също така, че е образувано второ изпълнително дело, въз основа на същия изпълнителен лист, като било удостоверено, че последното изпълнително действие е на 11.06.2015 г. С оглед на така приетите за установени удостоверявания от съди-изпълнител, съставът на ВКС е съобразил, че въпреки липсата на изрично връчване на арбитражното решение, е налице уведомяване за наличието на арбитражно решение. Поради това е прието, че датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение е началната дата на срока, предвиден в чл. 48, ал. 1 от ЗМТА – 08.06.2015 г. Така предвидения законов срок бил изтекъл много преди подаване на исковата молба на 11.04.2025 г. Настоящият съдебен състав, на основание чл. 278, ал.1, изр. 2 от ГПК, с оглед оспорването от частния жалбоподател на получаването на поканата за доброволно изпълнение по посоченото изпълнително дело, е насрочил открито съдебно заседание, на основание чл. 278, ал.1, изр. 2 от ГПК. В проведеното открито съдебно заседание не бе заявено оспорване на официалния удостоверителен документ за връчване на поканата за доброволно изпълнение на 08.06.2015 г., на основание чл. 193 от ГПК. Писменият документ за връчването на поканата за доброволно изпълнение в изпълнителния процес представлява официален удостоверителен документ. Предвид обвързващата съда материална доказателствена сила на този документ, следва да се приеме, че на жалбоподателката А. К. е връчена покана за доброволно изпълнение на 08.06.2015 г. Липсва оспорване на подписа, с който е удостоверено връчването, съответно получаването от К. на поканата за доброволно изпълнение. Следователно е удостоверено получаването на поканата за доброволно изпълнение на 08.06.2015г. по изпълнително дело, образувано на основание изпълнителен лист, издаден въз основа на арбитражно решение, предмет на заявените от А. К. евентуално съединени искове. Видно от самата покана за доброволно изпълнение е, че в нея подробно е описан изпълнителният лист, който е послужил за основание за образуване на изпълнителното производство пред ЧСИ Б. Б. № 870/2015 г., като се установява, че същият е издаден на основание решение на Арбитражен съд по арб. д. 1095/14 г. по описа на арбитър ad hoc Б. Г., с което А. К. е била осъдена заедно със солидарния длъжник Т. В. М. да заплати сумата от 2 001,75 лв., изчислена към 03.06.2015 г, от която главница 1 044,74 лв., със законна лихва в размер на 66,86 лв. за периода 16.10.2014 г. – 03.06.2015 г.; 337,68 лв., присъдени разноски в производството за държавни такси и/или адвокатско възнаграждение; 101,34 лв. приети разноски за адвокатско/юрисконсултско възнаграждение по изп.д., вр. чл. 10, т. 1 или 2 от Наредба № 1 от 2004 на ВАдвС. Изрично е посочено, че се изпраща и препис от подлежащия на принудително изпълнение акт. Предвид така посочения предмет на изпълнителното производство, следва да се приеме, че изводът на състава на Второ отделение на Върховния касационен съд относно уведомяването на А. К. за арбитражното решение, е обоснован. Действително с връчването на А. К. на покана за доброволно изпълнение същата е узнала за арбитражното решение на 08.06.2015 г. Предвид извода за редовно връчване на поканата за доброволно изпълнение, твърдението на жалбоподателката, че не е била в кантората на частния съдия-изпълнител е ирелевантно и не може да обуслови различен извод относно уведомяването на ищцата за арбитражното решение. На 11.04.2025 г. с депозираната във Върховния касационен съд искова молба, с която А. К. е поискала прогласяване на нищожност на арбитражното решение, евентуално съединен с иск за отмяна на същото арбитражно решение, с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 4 от ЗАрб. Ищцата и частен жалбоподател се позовава на качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, което следва да се приеме, че е установено. Видно от арбитражното решение е, че предмет на производството пред арбитражния съд, е било неизпълнение на задължение на физическото лице А. К. на договор за револвиращ заем. Предвид така посочения предмет и липсата на други данни, следва да се приеме, че А. К. е действала като физическо лице, за задоволяване на лични потребности и не е действала като търговец или с оглед професионалната й дейност. Съгласно § 26 от ПЗР на ЗАрб. (ДВ бр. 63 от 2025 г, в сила от 01.08.2025 г.) иск за прогласяване на нищожност на решение на арбитражен съд, постановено до влизане в сила на посочените изменения на закона, може да се предяви само в срока, предвиден в чл. 48, ал. 1 от ЗАрб. и само на основанията, предвидени в закона към датата на постановяване на решението. Предвидените основания чл. 47, ал. 2 от ЗАрб. не са били действаща норма към момента на постановяване на арбитражното решение на 16.10.2014 г. В предходната редакция на чл. 47, ал. 2 от (ЗАрб. ДВ бр. 8 от 24.01.2017 г.) е предвидено, че арбитражните решения по спорове, които не подлежат на арбитраж, са нищожни. Тази редакция също не е била действаща към момента на постановяване на арбитражното решение. С изтичане на срока, предвиден в чл. 48, ал. 1 от ЗАрб, се преклудира правото на страната, обвързана от арбитражното решение, да оспорва чрез иск същото, включително с иск за прогласяване на неговата нищожност. Исковата защита на страната срещу арбитражно решение може да се предяви само в предвидения срок в чл. 48, ал. 1 от ЗАрб. При липса на подадена искова молба в срок съдът няма правомощия да се произнася по въведените основания за нищожност на арбитражното решение съобразно измененията, предвидени в чл. 47 от ЗМТА и чл. 19 от ГПК (ДВ бр. 8 от 24.01.2017 г.), както и измененията, въведени със ЗАрб. (предходно наименование ЗМТА). Следва изрично да се посочи, че искът за отмяна на арбитражното решение, трябва да бъде предявен в предвидения в чл. 48, ал. 1 от ЗАрб. срок, като в процесния случай този срок не е спазен. Срокът е преклузивен и погасява правото на иск за защита, с предмет решение на арбитражен съд. Предвид изтичане на срока, предвиден в чл. 48, ал. 1 от ЗАрб., както за предявяване на иск за нищожност на решението на арбитражния съд, така и за предявяване на иска за отмяна на същото решение, предявените искове са недопустими. По изложените съображения следва да се потвърди изцяло определението на Върховния касационен съд. По отношение на претендираните от ответниците по частната жалба разноски. Ответникът „Бест кепитъл България“ ЕАД, в представения списък по чл. 80 от ГПК по настоящето дело, претендира разноски в размер на 360 лв., на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от НЗПП и в размер на 80 лв. съгласно чл. 13, ал. 2 от НЗПП. Настоящият съдебен състав намира, че на този ответник се дължат разноски, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, определени съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК. Предвид представителството от юрисконсулт на страната, следва да се определи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 вр. чл. 37 ЗПП. Размерът на възнаграждението следва да бъде определен с оглед действително осъществените процесуални действия, подаване на отговор на частната жалба и становище, без представителство в открито съдебно заседание. За така извършените процесуални действия юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено на основание чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25 а, ал. 3 от НЗПП, в размер на 80 лв. Не следва да се определя възнаграждение за подаване само на книжа по делото, на основание чл.13, т. 2 от НЗПП, тъй като защитата в производството се изразява само в подаването на отговор на частната жалба и молба преди открито съдебно заседание. Липсва първична правна помощ, която е регламентирана в чл. 13 от НЗПП. Възнагражденията, предвидени в раздел 1 от глава 4 „Възнаграждения“, в която е чл. 13 от НЗПП, не са за осъществяване на съдебна защита и не могат да се кумулират с възнагражденията, предвидени в раздел 4, глава 4, възнаграждения при „Процесуално представителство по граждански и административни дела“ от НЗПП. „Профи кредит България“ ЕООД чрез юрк. Н. Л. претендира разноски. На основание чл. 78, ал. 4 вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25а, ал. 3 от НЗПП, следва да се определи възнаграждение в размер на 80 лв. ВКС