Определение № 10168 от 30.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8775/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано e по частна жалба на Е. К. Т. и Г. Д. Т., чрез адв. Н. Минчева като процесуален представител, срещу определение № 1064/29.05.2024 г., постановено по адм. дело № 234/2024 г. на Административен съд - Сливен. С доводи за неправилност на определението се претендира неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по предявената жалба срещу писмо изх. № СК-12-82-00-75/15.04.2024 г. на кмета на община Нова Загора, за което се твърди, че има характеристиките на заповед по чл.195, ал.6 ЗУТ. Ответникът – кметът на община Нова Загора, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, Второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена от надлежни страни и в срока по чл. 230 АПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното определение, на основание чл. 159, т. 1 и т.4 АПК, административният съд е оставил без разглеждане жалбата на Е. К. Т. и Г. Д. Т. срещу писмо изх. № СК-12-82-00-75/15.04.2024 г. на кмета на община Нова Загора и е прекратил производството по делото. Определението е мотивирано с липса на годен за съдебно обжалване административен акт, както и с липса на правен интерес от обжалване за жалбоподателите. Приема се, че оспореното писмо е издадено на осн. чл.26, ал.1 АПК и има уведомителен характер, т.е. няма белезите на индивидуален административен акт по чл. 21, ал.1-4 АПК и не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Посочено е, че писмото е междинен акт спрямо крайната заповед на административния орган по чл.195, ал.6 от ЗУТ, поради което същото не създава задължения и не засяга пряко интересите на жалбоподателите. Обжалваното определение е правилно. Обосновани от съдържанието на акта и съответни на закона са съображенията на административния съд, че оспореното писмо на кмета на община Нова Загора не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1-4 АПК, а такъв по чл.21, ал. 5 АПК, който не подлежи на оспорване по съдебен ред. Видно е, че с писмо изх. № СК-12-82-00-75/15.04.2024 г., органът съобщава на жалбоподателите като собственици на процесния строеж, за извършена проверка на място от контролните органи и направените констатации; отправя покана до същите да изпълнят действия за премахване на строежа доброволно и ги уведомява на осн. чл.26, ал.1 АПК, че при неизпълнение на горните действия, ще започне производството по издаване на заповед по чл. 195, ал.6 от ЗУТ. Правните изводи на съда за недопустимост на жалбата на основанията по чл.159, т.1 и т.4 от АПК, са правилни. Противно на твърденията в жалбата, волеизявлението, с което органът е уведомил жалбоподателите за извършената проверка и констатациите от нея и за това какви са дължимите по закон действия на собствениците спрямо строежа, който е застрашен от самосрутване, не създава задължение за премахване на същия, а е условие за провеждането на административното производство. Неоснователно е възражението на частните жалбоподатели, че оспореното писмо по същността си представлява заповед по чл. 195, ал. 6 от ЗУТ. Това е така, тъй като писмото не съдържа властническо волеизявление, с което се нарежда премахване на строежа като застрашен от самосрутване, поради което не засяга правната сфера на оспорващите. Напротив, писмото е с белезите на акт по чл.26, ал.1 АПК - уведомява собствениците за констатациите относно състоянието на строежа и за съответните им задължения, като сочи, че при неизпълнение на задълженията им по закон, ще се проведе административно производство за издаване на заповед по чл.195, ал.6 ЗУТ. В тази връзка е правилен извода на съда, че оспореното писмо има само уведомителен характер и няма белезите на индивидуален административен акт по чл. 21, ал.1-4 АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. Правилно е прието от съда, че годен предмет на съдебно оспорване би била заповедта по чл. 195, ал. 6 ЗУТ, която да обективира властническото волеизявление на органа за премахване на строежа. С оглед на изложеното, обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,