Определение № 2931 от 20.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1039/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК).

Образувано е по частна жалба на "Делта Турс 2002" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.София, представлявано от управителя Й. Радков, чрез адвокат Пенева, срещу определение № 535/07.01.2024 г., постановено по адм. дело № 11153/2024 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което съдът е спрял производството по делото до постановяване на крайни съдебни актове по дело С- 687/24 г. и С -688/24 г. на СЕС.

В частната жалба, по подробно изложени доводи, се оспорва определението, като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че не е налице преюдициалност по отношение на настоящото дело, тъй като поставените въпроси нямат връзка с предмета на делото. Иска се определението да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът – изпълнителен директор на Национална агенция за приходите (НАП), не взема становище по жалбата.

Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Делта Турс 2002" ЕООД против решение № 000030-11064/17.10.2024 г. на изпълнителния директор на НАП, с което е оставено без уважение искане с вх.№ М-26-Д-777/18.09.2024г. за изплащане на сумата в размер на 18 185,22 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 18.05.2021г. до 23.02.2023г. върху недължимо платена държавна такса по чл.30, ал.6 от ЗХ в размер на 100 000,00лв., възстановена на 23.02.2023г.

За да постанови определението съдът е приел, че въпросът по кой ред следва да е обжалването на спорния административен акт – по реда на ДОПК, предвиждащ задължително административно обжалване пред по-горестоящия адм. орган или по реда на чл.145 и сл. от АПК, е преюдициален и е предмет на образуваните от СЕС две дела: дело С- 687/24 г. и С - 688/24 г. С оглед изложеното е приел, че са налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 ГПК и е спрял производството по делото.

Постановеното определение е неправилно.

В хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, спирането на производството по делото до приключване на производството по дело С- 687/24 г. и С - 688/24 г. на СЕС, поради отправено запитване по различно от висящото производство, съдържа възприета от съда преценка на преюдициалност, пряко обуславяща прилагането на процесуалния закон по глава седемнадесета, раздел първи ГПК. Поради това определението за спиране подлежи на обжалване, като съдът следва да прецени дали делото пред СЕС е от съществено значение за правилното решаване на спора по конкретния казус. След като е налице спиране на производството до произнасянето на СЕС по дело С- 687/24 г. и С - 688/24 г., то това спиране подлежи на контрол за законосъобразност с оглед очертаните критерии, тъй като всяко спиране лишава страните за определен срок да извършват процесуални действия.

От извършената служебно справка се установява, че адм.д.5085/2024г. и адм.д. 5112/2024г. на АССГ са с предмет оспорване на мълчалив отказ на изпълнителния директор на НАП да издаде Акт за прихващане и възстановяване на недължимо платени държавни такси по Закона за хазарта. И по двете дела, съдът е отправил до СЕС преюдициално запитване със следните въпроси:

1. Съвместима ли е с член 56 ДФЕС правна норма на държава членка Разпоредбите на § 18 - § 22 от ПЗР на ЗДБ на Република България за 2024 г., която увеличава с 200 % еднократната фиксирана част от държавната такса за издаване и поддържане на дългосрочен лиценз в хазартния сектор както за онлайн, така и за наземни оператори, така че се ограничава дейността на организаторите на хазартни игри?

2. Съвместимо ли е с принципите на правната сигурност и на оправданите правни очаквания държава членка да приеме правна уредба – разпоредбите на § 18 - § 22 от ПЗР на ЗДБ на Република България за 2024 г., която увеличава с 200 % еднократната фиксирана част от държавната такса за издаване и поддържане на дългосрочен лиценз в хазартния сектор както за онлайн, така и за наземни оператори, като увеличените държавни такси се прилагат с обратно действие, включително за съществуващите оператори, които следва да заплатят пропорционално новия размер на таксите, въз основа на формула, базирана на оставащия срок на техния лиценз?

По така отправените преюдициални запитвания в СЕС са образувани дела с №№ С- 687/24 г. и С - 688/24 г.

Предметът на адм.д.5085/2024г. и адм.д. 5112/2024г. по описа на АССГ и този по настоящето производство е различен, което потвърждава доводът на частния жалбоподател за липса на връзка между образуваните пред СЕС дела по преюдициалното запитване и спора по адм.дело № 11153/24г. на АССГ. Жалбоподателят в настоящето производство претендира лихва за забава върху по-късно възстановена недължимо внесена държавна такса по чл.30, ал.6 ЗХ, докато адм.д.5085/2024г. и адм.д. 5112/2024г. на АССГ са с предмет оспорване мълчалив отказ за издаване на Акт за прихващане и възстановяване на недължимо платени държавни такси по Закона за хазарта.

Въпросите, видно от отправеното преюдициално запитване, са относими към определяне размера на държавните такси, дължими по ЗХ, но не и към процесуалния ред, по който жалбоподателят в настоящето производство може да претендира заплащането на законна лихва върху вече възстановена държавна такса.

Очевидно, разрешаването на казуса, стоящ пред първоинстанционния съд, не е в зависимост от решението на СЕС по образуваните пред него дела и отговорите на поставените въпроси в преюдициалното запитване не са относими към решаване на спора, повдигнат пред АССГ по адм.дело № 11153/2024г.

С оглед изложеното, не са налице обстоятелствата по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, вр. чл.144 АПК и съдът в нарушение на процесуалните правила е спрял производството по жалбата, с която е сезиран.

Определението като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за продължаване на производството по делото.

Водим от горното Върховният административен съд, състав на пето отделение