Определение № 3433 от 01.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2877/2025 г.

Постъпила е частна жалба от А. М. А. от гр.Хасково срещу Определение №1633 от 24.02.2025г. по адм. дело №1338/2024г. по описа на Административен съд – Хасково, с което е оставена без разглеждане подадената от нея жалба срещу Заповед №ЗХУ-ИО/Д-Х/3889/ФП от 28.11.2024г. на Директор на ДСП – Хасково и съдебното производство е било прекратено. С частната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен акт на състава на Административен съд – Хасково, респ. се настоява за отмяната му и връщане на делото продължаване на съдопроизводствените действия по него. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира така депозираната частна касационна жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229 ал.1, т. 1 от АПК и в срока по чл. 230 АПК, но разгледан по същество – за неоснователна. За да обоснове изводите си, с които е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил съдебното производство, първостепенният съд е приел, че същото е недопустимо – като подадена срещу индивидуален административен акт, който е бил оттеглен от издалия го орган. Настоящият състав на касационна инстанция намира така формираните изводи в обжалваното определение – за законосъобразни. Съдебното производство по делото е било образувано по жалба на А. срещу Заповед №ЗХУ-ИО/Д-Х/3889/ФП от 28.11.2024г. на Директор на ДСП – Хасково, с която на лицето е отказана финансова подкрепа по чл.70 от Закона за хората с увреждания(ЗХУ) за м. ноември 2024г. Преди първото по делото открито съдебно заседание(насрочено за 24.01.2025г.) на 23.12.2024г. от страна на ответника е представена Заповед №2606-РД01-0391 от 18.12.2024г., с която Директор ДСП – Хасково отменя акта, предмет на жалбата на А., по която е образувано съдебното производство. Съгласно разпоредбата на чл.156 ал.1 АПК „При всяко положение на делото със съгласието на останалите ответници и на заинтересованите страни, за които оспореният акт е благоприятен административният орган може да оттегли изцяло или частично оспорения акт или да издаде акта, чието издаване е отказал“, като съгласието на оспорващия е необходимо само ако оттеглянето е направено след първото по делото съдебно заседание(ал.2). С оглед на изложеното правилно първостепенният съд е приел, че е налице хипотезата на чл.159, т.3 АПК, поради което законосъобразно на това основание жалбата е оставена без разглеждане, а образуваното по нея съдебно производство – прекратено. По останалите въпроси, развити с частната жалба, същите не касаят разрешаване на конкретния въпрос, предмет на касационен контрол, поради което и не следва да бъдат обсъждани тук. Консеквентно това обосновава и извода на настоящия състав за оставяне в сила на атакуваното определение на съда от 20.12.2024г. По тези съображения и на основание чл.235 ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение