Определение № 222 от 21.04.2026 г. на ВКС по н. д. № 370/2026 г.

Производството е образувано по чл. 44 ал. 1 от НПК. С разпореждане № 105/ 09.04.2026 г. на съдията - докладчик по ч.н.д. 124/ 2026 г. по описа на ОС Кърджали, производството по същото е прекратено и делото изпратено във ВКС за произнасяне по компетентност. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение като обсъди данните по делото, установи следното: По молба от И. С. А. за групиране на наказанията, наложени му съответно с присъда по н.о.х.д. № 292/2023 г. на ОС Кърджали и по н.о.х.д. № 149/2023 г. на РС Момчилград, в РС Момчилград е образувано ч.н.д. № 13 по описа за 2026 г. В съдебното заседание, проведено на 18.03.2026 г., съдията - докладчик, констатирал от приетото и приложено по делото свидетелство за съдимост на молителя, че същият е осъждан три пъти и възпроизвел основните данни на осъжданията. Приел, че след като от двете посочени в молбата осъждания, последната влязла в сила присъда е на ОС Кърджали, позовавайки се на „чл.139“ от НПК и „чл.23“ от НК прекратил производството и го изпратил по компетентност на ОС Кърджали. С мотивирани от конкретиката на случая, приложимия закон и задължителната съдебна практика подробни съображения, съдията докладчик от ОС Кърджали приел, че компетентен да се произнесе по въпроса за определяне на общо наказание по осъжданията на молителя е именно РС Момчилград, поради което и прекратил образуваното пред него производство и повдигнал спор за подсъдност пред ВКС. Данните по делото са следните: Молителят е осъждан три пъти, както следва: 1.С одобрено споразумение по н.о.х.д. № 149/2023 г. на РС Момчилград – за две деяния – по чл.343б, ал.1 от НК и по чл.343б, ал.3 от НК, извършени на 23.07.2023 г. му е наложено едно общо наказание в размер на 6 месеца лишаване от свобода, отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години, както и наказание глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Определението, с което е одобрено споразумението е в сила от 09.08.2023 г. 2.С присъда постановена по н.о.х.д. № 292/2023 г. на ОС Кърджали, за извършено също на 23.07.2023 г. престъпление по чл.304а от НК, му е наложено наказание в размер на една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, както и глоба в размер на 1500 лв., като присъдата е в сила от 23.08.2023 г. 3.С одобрено споразумение по н.о.х.д. № 237/2025 г. на РС Момчилград – за престъпление по чл. 343б, ал.2 от НК, извършено на 11.12.2025 г. му е наложено наказание в размер на девет месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим, както и глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Определението, с което е одобрено споразумението е в сила от 12.12.2025 г. Въпреки, че тези данни са били известни на РС Момчилград и същите са възпроизведени в протоколното определение, не са били осмислени и съобразени. Съдът се е ограничил до обсъждане на двете осъждания, посочени в молбата, с което съществено се е отклонил от задължителните указания на т.6, т.7 и т.9 на ППВС № 4 от 28.VI.1965 г. по н. д. № 2/65 г. В случая правилното определяне на компетентния съд следва от преди това вярното очертаване на самото съдебно производство, което е с предмет определяне на общо наказание по всички осъждания на молителя. Касае се за сложна съвкупност – при която част от деянията са в условията на съвкупност, а други в условията на рецидив. При тези данни, както съдията докладчик от ОС Кърджали вярно е посочил определянето на подсъдността не е поставена в зависимост от отношението на последното осъждане към предходните, тоест дали е за деяние извършено в съвкупност или в рецидив спрямо предходните, тъй като това е въпрос по същество. Съдията докладчик от ОС Кърджали уместно се е позовал и на задължителните указания по т.3 на ТР №3 /2009 г. по т.д № 3/2009 г. на ОСНК, според които, при ново осъждане,.“ което не попада в отношение на съвкупност с нито едно от деянията по предходни влезли в сила присъди “ е допустимо „ съдът, постановил последната присъда, да извърши ново групиране на наказанията с присъдата или по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, като приложи по отношение на предходните осъждания правилата на чл. 23-25 НК, включително и принципа за най-благоприятното за осъдения съчетание, установен с Постановление №4/1965 г. на Пленума на ВС и Решение № 11/1987 г. на ОСНК на ВС. Повече от ясно е, че последната влязла в сила присъда, тоест определението, с което е одобрено споразумението по делото, е постановено по н.о.х.д. № 237 / 2025 г. от РС Момчилград. Това определя именно този съд като компетентен да се произнесе по въпросите по чл.306, ал.1 от НПК, както изрично предвижда и нормата на чл.39, ал.1 от НПК. С оглед изложените съображения и на основание чл.44, ал.1 от НПК, ВКС, трето наказателно отделение,