Определение № 101 от 09.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 275/2022 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Б. Й. А. срещу определение №11/20.01.22г. по т.д.№2648/21г. по описа на Върховен касационен съд Търговска колегия Първо отделение, с което е прекратено производството по делото. В частната жалба е наведено оплакване за неправилност на атакувания съдебен акт. Развити са съображения, че подадената от жалбоподателката искова молба по чл.47 ЗМТА следва да се счита депозирана в срока по чл.48 ал.1 ЗМТА, тъй като не й е връчван препис от арбитражното решение, не е получавала покана за доброволно изпълнение по изп.д.№20158560401489 по описа на ЧСИ Б. Б., а изпратената й на 14.08.2015г. такава не й е връчена надлежно. Твърди се,че изпълнителното дело е прекратено, а впоследствие – образувано друго – изп.д.№330/2020г. по описа на ЧСИ Ц. Н., по което й е връчена покана за доброволно изпълнение при условието на чл.47 ГПК, а подадената от нея искова молба е в рамките на тримесечния срок по чл.48 ГПК от датата на изтичането на срока по чл.47 ал.5 вр. ал.2 ГПК. Прави се искане за отмяна на определението със законните последици. Върховен касационен съд в състав на Второ търговско отделение констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите, поради което я намира за допустима. Разгледана по същество,е неоснователна. За да прекрати делото,образувано по подадената от Б. Й. А. искова молба вх.№269892/21.12.2021г. /с направеното с допълнителна молба вх.№262738/24.02.2021г. уточнение/ за отмяна по реда на чл.47 ЗМТА арбитражно решение №613/31.07.2014г. по арб.д.№613/14г. на арбитър Б. Г.,съставът на Върховния касационен съд е приел,че същата е просрочена. Позовал се е на направеното в исковата молба признание,че ищцата е получила на 01.10.2016г. призовка за доброволно изпълнение по изпълнително дело №20158560401489 по описа на ЧСИ Б.Б., образувано въз основа на издадения по арбитражното решение изпълнителен лист, в който е посочен и номерът на арбитражното дело. Допълнително като доказателство,че на ищцата е било известно арбитражното дело и постановеното по него решение много преди подаването на исковата молба, съдът е кредитирал и подадената от самата нея до „Профи кредит България“ ЕООД /в полза на което е постановено решението на арбитъра/ покана, носеща дата на изготвяне 14.06.2016г.,в която ищцата е посочила данните за арбитражното решение и неговия диспозитив. От тези обстоятелства съставът е направил извод,че подаването на исковата молба за отмяна на арбитражното решение на 21.12.21г. е извън законоустановения в чл.48 ЗМТА тримесечен срок от узнаване на решението, което, с оглед преклузивния характер на срока, е основание за недопустимост на исковата молба и налага прекратяване на производството, образувано по нея. Така постановеното определение е правилно. Съгласно чл.48 ал.1 ЗМТА страната по арбитражното решение може да предяви иск за отмяната му на някое от основанията по чл.47 ЗМТА в тримесечен срок от получаването му. Възражението,наведено в частната жалба,че ищцата не е получила арбитражното решение, не би могло да бъде споделено като основателно,макар да липсват преки доказателства за връчването на акта на арбитъра.Съгласно разпоредбата на чл.51 ал.1 ЗМТА изпълнителен лист въз основа на арбитражното решение се издава, след като окръжният съд установи, че то е връчено на длъжника по изпълнението. Установяването на последното обстоятелство е възложено в задължение на съда, произнасящ се по молбата за издаване на изпълнителен лист по реда на чл.406 ал.1 вр. чл.405 ал.3 вр. чл.404 т.1 ГПК, като фактът на връчването е предпоставка за възникване изпълняемост на решението. Видно от данните по делото, изпълнителният лист е издаден на 18.05.2015г. от СГС по образуваното по описа му т.д.№3125/15г. Въз основа на него е образувано изп.д.№20158560401489 по описа на ЧСИ Б. Б.. Според изложеното от самата ищца в уточнителната й молба от 24.02.21г. към подадената от нея искова молба по чл.47 ЗМТА по това дело, същата е получила призовката за доброволно изпълнение на 01.10.2016г., с която е известена за вмененото ѝ по силата на арбитражното решение задължение за плащане. Отделно от това в подкрепа на извод,че ищцата е била уведомена за арбитражното решение още през 2016г. е фактът,че в подадената от нея покана до „Профи кредит България“ЕООД, носеща дата 14.06.2016г., тя е цитирала номера на решението, номера на арбитражното дело, по което то е било постановено и съдържанието на диспозитива му, а към поканата е приложила и поканата за доброволно изпълнение, получена по изпълнителното дело. В допълнение, към отправения от нея до прокуратурата сигнал /без входящ номер и дата върху него, но който, видно от приложеното към него писмо вх.№00533/19.02.2016г. е бил получен от адресата към 18.02.2016г./ също е приложена получената от нея призовка за доброволно изпълнение, а от съдържанието му е видно,че ищцата е била наясно как, в полза на кого и каква сума е била осъдена да плати с арбитражното решение. Доколкото тези доказателства съдържат удостоверителни изявления на издателя им за неизгодни за него факти, като частни документи, те имат силата на извънсъдебно признание и са му противопоставими относно тези факти. Поради изложеното следва да се приеме,че срокът по чл.48 ал.1 ЗМТА е започнал да тече за ищцата най-късно от 01.10.2016г. /посочената от нея дата на получаване на призовката за доброволно изпълнение, въпреки наличието на нейни изявления за по-ранна такава дата/, но към датата на подаването на исковата молба по чл.47 ЗМТА – 21.12.2021г. е бил изтекъл. Поради това образуваното по нея производство е подлежало на прекратяване, като недопустимо. Като е постановил определение за прекратяване на производството по тези мотиви, съставът на Върховен касационен съд се е произнесъл със законосъобразен съдебен акт, който подлежи на потвърждаване. Така мотивиран, съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение