Определение № 247 от 21.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4762/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Ф. Д. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 6210 от 20.08.2019 г. по гр.д.№ 15009/ 2018 г., с което е потвърдено решение на Софийски районен съд № 142608/ 27.08.2018 г. по гр.д.№ 34/ 2014 г. и по този начин е отхвърлено искането на жалбоподателката за поправка на очевидна фактическа грешка в решение на Софийски районен съд от 12.05.2015 г. по гр.д.№ 34/ 2014 г., като ответниците В. П. М. и Б. П. М. бъдат осъдени да заплатят на Б. Ф. Д. законната лихва върху присъдените суми от датата на предявяване на иска до окончателното им изплащане. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателката повдига процесуалноправните въпроси „Представлява ли очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247 от ГПК липсата на изричен диспозитив в съдебно решение в случаите, в които съдът в мотивите към решението си ясно е формулирал воля по целия спорен предмет, а именно по цялото спорно право и по всички предявени по делото съединени искове?” и „Необходимо ли е съдебно решение, постановено по реда на чл.247 от ГПК да съдържа всички реквизити, посочени в чл.236 ГПК?”. Според жалбоподателката първият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а вторият има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответните страни В. П. М. и Б. П. М. оспорват касационната жалба като поддържат, че не са налице нито основания за допускане на касационния контрол, нито за отстраняване на очевидна фактическа грешка. Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване. За да постанови обжалваното решение въззивният съд приел за установено, че по смисъла на чл.247 ГПК очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между действително формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. В конкретния случай такава грешка не била налице, тъй като с решението, чиято поправка се претендира от ищцата, съдът формирал воля за основателност на предявените от нея искове, но никъде в мотивите не формирал воля, че ответниците дължат и законна лихва. В мотивите на решението, чиято поправка се иска, съдът посочил само, че е сезиран от ищеца и с искане за присъждане на законна лихва върху претендираните парични вземания, но не и че това искане е основателно, поради което не се касаело за очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното по делото решение от 12.05.2015 г. Въззивният съд отхвърлил доводите на ищцата, че първоинстанционното решение, оставящо без уважение молбата й по чл.247 ГПК, е нищожно поради липса на реквизити. Посочил, че в постановения съдебен акт било вписано името на докладчика - председател на 48 с-в. Макар и кратки, в решението се съдържали мотиви за неоснователност на молбата, поради което то съдържало визираните в разпоредбата на чл.236 ГПК реквизити. При тези мотиви на въззивния съд и двата поставени от жалбоподателката процесуалноправни въпроса не обуславят обжалваното решение. Инстанцията по същество ясно и категорично е посочила, че в мотивите към решението първоинстанционният съд не е формулирал правосъдна воля за това основателна ли е претенцията за законна лихва върху спорните вземания от датата на исковата молба. Ето защо по отношение на правните разрешения на въззивния съд е неотносимо питането би ли била налице очевидна фактическа грешка, ако първоинстанционният съд в мотивите към решението си ясно е формулирал воля по всички предявени по делото съединени искове. Освен това въззивният съд не е постановил в акта си, че решението по чл.247 ГПК не трябва да съдържа реквизитите по чл.246 ГПК. Напротив, той изрично е посочил, че това е задължително и е констатирал, че в случая първоинстанционният съд е изпълнил това си задължение, като актът му съдържа въпросните реквизити. Затова въпросът „Необходимо ли е съдебно решение, постановено по реда на чл.247 от ГПК да съдържа всички реквизити, посочени в чл.236 ГПК?”, също не кореспондира на правните разрешения в обжалваното решение. По необуславящи правни въпроси то не може да бъде допуснато до касационен контрол. По изложените съображения Върховният касационен съд