Определение № 939 от 29.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 3429/2014 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 от ГПК. Образувано е по подадена от [фирма], [населено място], частна жалба срещу определение №1618/03.07.2014г. по т. д. № 89/2014г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, с което е оставена без уважение молба на дружеството за замяна на допуснатите обезпечения на предявените от В. А. Л. и Н. А. А. искове с правно основание чл.74 от ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците на [фирма], [населено място], проведено на 22.01.2009г., със залог в пари. В частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като се излагат съображения, че същото е незаконосъобразно и поставено при противоречиви и неправилни изводи на съдебния състав. Частният жалбоподател поддържа,че изводът за неоценимост на предявения иск е в пълно противоречие с постановените съдебни актове по допускане на обезпеченията, в които е прието, че обект на търсената с иска защита са имуществени права на ищците. Поддържа, че с наложените обезпечителни мерки се засягат негови значителни по обем имуществени права. Ответниците по частната жалба В. А. Л. и Н. А. А. я оспорват по съображения в писмен отговор и молят да бъде потвърдено атакуваното с нея определение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба на [фирма], [населено място], е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна. Производството по т. д. № 89/2014г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав е образувано по въззивна жалба срещу решение от 07.01.2013г. по т.д. №80030/2009г. на СГС, ТО, VІ-15 състав, с което са отхвърлени предявените от В. А. Л. и Н. А. А. искове с правно основание чл.74 от ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците на [фирма], [населено място], проведено на 22.01.2009г. С определение от 08.04.2009г. по ч.гр.д. № 767/2009г., състав на Софийски апелативен съд е допуснал обезпечение на предявените искове чрез налагане на обезпечителна мярка – възбрана на недвижим имот, собственост на [фирма], [населено място], представляващ УПИ ІІ, с площ от 1690 кв.м., с пл.№3179,, в кв.93, по ПУП на [населено място], област Б., заедно с построената в имота сграда – хотел, с Р. от 3042 кв.м. и застроена площ от 1014 кв.м. С определение от 15.08.2011г. по ч.гр.д. № 2630/2011г., състав на Софийски апелативен съд е допуснал обезпечение на предявените искове по чл.74 от ТЗ чрез налагане на обезпечителна мярка "спиране на изпълнението по изп.дело №20107020401073 по описа за 2010г. на ЧСИ Г. Ц. " по отношение на собствения на [фирма], [населено място], недвижим имот. В мотивите на определението е прието,че предвид наложената по същото дело обезпечителна мярка - възбрана на същия недвижим имот на [фирма], учредената от дружеството ипотека след вписването на възбраната и започналото принудително изпълнение създават опасност от излизането на имота от патримониума на дружеството. С определение от 08.03.2012г. по т.д. №80030/2009г. на СГС, ТО, VІ-15 състав, е допуснал обезпечение на предявените искове по чл.74 от ТЗ чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението по изп.дело №20117960401654 по описа за 2011г. на ЧСИ Дервиш, рег.№796”, което също е било насочено върху собствения на [фирма], [населено място], недвижим имот в [населено място]. За да постанови обжалваното определение, с което е отказана замяна на допуснатите обезпечения чрез залог на определена сума в пари, съставът на Софийски апелативен съд е приел, че не са налице предвидените в чл.398 ал.2 от ГПК предпоставки, тъй като с допуснатите обезпечителни мерки не е обезпечен оценим в пари иск. Обжалваното определение е правилно. Замяна на допуснатата обезпечителна мярка по оценим в пари иск е допустима винаги, когато ответникът учреди в полза на ищеца залог в пари или ценни книжа съобразно чл.180 и чл.181 от ЗЗД. В този случай ищецът няма интерес от допуснатата обезпечителна мярка, тъй като учреденият залог му дава право на предпочтително удовлетворяване. В конкретния случай разпоредбата на чл 398 ал.2 от ГПК е неприложима, защото искът по чл.74 от ТЗ не е оценим в пари. С предявяването на този иск, се цели защита на членствените права на съдружника в търговско дружество, само част от които са имуществени като правото на дивидент и правото на ликвидационен дял при евентуално решение за прекратяване на дружеството, докато други от тях не са оценими в пари, като правото на участие в управлението чрез Общото събрание на дружеството, правото на глас, правото на информация. Въпреки, че чрез производството по чл.74 от ТЗ се охранява материалния интерес на съдружника от участието му в търговското дружество, този интерес няма точен еквивалент като определена парична сума. Поради това и искът по чл.74 от ТЗ не попада в категорията оценими в пари искове по 398 ал.2 от ГПК, съответно правата на ищеца не могат да бъдат гарантирани чрез залог на точно определена сума. Недопустимо е съдът да определя служебно размера на залога в пари, защото разпоредбата на чл.398 ал.2 от ГПК изисква наличието на точно съответствие между размера на исковата претенция и размера на залога в пари или ценни книжа. Поради това в тази хипотеза съдът не преценява еквивалентността на обезпеченията, нито ищецът може да се противопостави на замяната на допуснатата обезпечителна мярка. Следва да се отбележи,че в конкретния случай търсената от ищците правна промяна е отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците на [фирма], [населено място], проведено на 22.01.2009г., между които решенията за освобождаване на ищеца Л. като управител на дружеството и за избор на нов управител, както и за предприемане на действия по отчуждаване на принадлежащ на дружеството недвижим имот. Ищците не претендират изплащане на дружествения дял, който се дължи при прекратяване на членственото правоотношение на съдружника, поради което правата им при евентуално уважаване на исковете няма да бъдат гарантирани с учредяването на залог върху стойността на дружествените им дялове по чл. 125 ал.3 от ТЗ и то в посочен от частния жалбоподател размер. Не следва да бъдат обсъждани изложените в частната жалба доводи за това,че с наложените обезпечителни мерки се засягат значителни по обем имуществени права на дружество – ответник по предявените искове. Съответствието на първоначално наложените обезпечителни мерки с обезпечителната нужда на ищците може да бъде преценявано само в производството по жалба срещу определението за допускане на обезпечението. В производството по чл.398 ал.2 и ал.3 от ГПК, съдът не проверява правилността на акта, с който е допуснато обезпечението, а само наличието на предпоставките за замяна на обезпечителните мерки – видът и размера на предявения иск и дали е внесен залог в същия размер. Поради изложеното, като е отказал да замени обезпечението по съображения за отсъствие на предпоставки от кръга на визираните в чл.398 ал.2 от ГПК Софийски апелативен съд се е произнесъл в съответствие със закона и определението, с което е отказана замяна на обезпеченията, следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горните съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,