Решение № 440 от 8.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 58/2010 г.

Решение № 440 от 8.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 58/2010 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Елса Ташева Производството е по чл. 290 и сл. ГПК, образувано по касационната жалба на Й. Николова К. от [населено място], С. Н. З. от [населено място], Г. Г. З. и П. Г. З., всички от [населено място] против решение от 7.10.2009 г. по гр. дело № 491/2009 г. на Добрички окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 8.05.2009 г. по гр. дело № 998/2007 г. на Добрички районен съд и установителната им претенция по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е отхвърлена. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, затова се настоява за отмяната му. Ответниците по касационната жалба О. служба земеделие, [населено място] и О. не изразяват становище по нея. Касационният съд констатира, че с определение № 776/16.07.2010 г. по гр. дело № 58/2010 г. на ВКС на РБ, II-ро г. о., постановено по реда и условията на чл. 288 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като е прието, че съдебният акт е постановен в противоречие със съдебната практика, относно процесуалноправния въпрос за доказателствената стойност на протоколите на ОС на ТКЗС. За да мотивира неоснователността на иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ Въззивния съд е обсъдил протокол № 10/19.11.1957 г. на ОС на ТКЗС "Добруджа" [населено място], според който Г. Николова З. е била приета за член-кооператор с 6.5 дка земеделска земя, отричайки доказателствената му стойност и позовавайки се на разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ. Изразил е становище, че регламентираните от материалноправната разпоредба на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ писмени доказателства за установяване на правото на собственост върху земеделска земя имат доказателствена стойност само в производството пред поземлените комисии /общинските служби за земеделие и гори/ и не са годни доказателства, когато правото на собственост се заявява за възстановяване по съдебен ред, по реда на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Обратно е становището на касационния съд, изложено в редица негови съдебни актове, постановени по реда и условията на чл. 290 ГПК и позоваващо се на приложението на материалноправната разпоредба на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ, която не изключва доказването на правото на собственост да става с нотариални актове, делбени протоколи, протоколи на трудовокооперативни земеделски стопанства, емлячни регистри, молби-декларации за членство, като освен изчерпателно посочените писмени доказателства нормата не изключва възможността за установяване на правото на собственост и с "други писмени доказателства". Поради това касационният съд счита, че изразеното становище на въззивния съд, което противоречи на създадената съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК е неправилно и затова не го споделя. Въззивното решение следва да се отмени и тъй като недостатъка му се изразява в нарушение на материалния закон, касационният съд приложи разпоредбата на чл. 293, ал. 2 ГПК, за да постанови решение по съществото на спора. Писменото доказателство, представено от ищците, като протокол № 10/19.11.19057 г. на ОС на ТКЗС "Добруджа" [населено място] за приемане на член-кооператори и списъка, съпровождащ съставения протокол, в който под № 18 е вписана за приет член-кооператор с 6.5 дка земеделска земя наследодателката на ищците Г. З. установява право на собственост, по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ. По изложените съображения касационният съд счита предявения иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ за основателен и доказан, затова го уважи и