Определение № 2340 от 27.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2588/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на С. С. Т., чрез процесуалните й представители адв.Вл.Я., адв.З.Г. и адв.Д.С., срещу определение №303/28.02.2023г., постановено по ч.гр.д.№526/2023г. на ВКС, с което:

• оставена е без разглеждане частна жалба на С. С. Т. срещу определение № 50166/11.10.2022 г. по гр. д. № 4634/2021 г. на ВКС на РБ, II-ро г. о., в частта, с която са оставени без уважение исканията на жалбоподателката за отвод на членовете на състава по делото и за продължаване на срока за подаване на молба по чл. 248 ГПК;

• потвърдено е определение №50166/11.10.2022 г. по гр. д. № 4634/2021 г. на ВКС на РБ, II-ро г.о., в частта, с която е оставена без разглеждане молба на С. С. Т., инкорпорирана в молба вх. № 6623/04.08.2022 г., за изменение на постановеното по същото дело решение № 11/23.02.2022 г. в частта за разноските;

• оставено е без разглеждане искането на С. С. Т. за уведомяване на орган на досъдебното производство за извършено престъпление;

• оставено е без уважение искането на С. С. Т. за спиране на производството по ч. гр. д. № 526/2023 г. на ВКС на РБ, I-во г. о., на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 и т.5 ГПК.

В жалбата е изложена подробна аргументация относно нищожността, недопустимостта и неправилността на обжалваното определение.

Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства намира за установено следното:

Разпоредбата на чл.274, ал.1 от ГПК предвижда, че срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, и в случаите, изрично посочени в закона. Разпоредбите на чл. 274 - 278 се прилагат съответно и за частните жалби срещу разпорежданията на съда.

Отказът на състава на съда да се направи отвод по делото не е от тази категория определения, които подлежат на последващ съдебен контрол, поради което подадената срещу този акт на съда жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.Същото се отнася и за определението на съда, с което се иска продължаване на срок за подаване на молба по чл.248 от ГПК.От изложеното следва, че определението в първата от атакуваните му части е правилно и следва да бъде потвърдено.

Определението в частта, с която е потвърдено определение №50166/11.10.2022 г. по гр. д. № 4634/2021 г. на ВКС на РБ, II-ро г.о., в частта, с която е оставена без разглеждане молба на С. С. Т., инкорпорирана в молба вх. № 6623/04.08.2022 г., за изменение на постановеното по същото дело решение № 11/23.02.2022 г. в частта за разноските, е окончателно, поради което жалбата в тази част се явява процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.

Съдът не може да бъде задължен от страните в процеса да предприеме действия по уведомяване на прокуратурата и разследващите органи, че са налице данни по делото за извършено престъпление.Ако постъпи такова искане, то следва да се остави без разглеждане.Определението в третата от атакуваните му части е правилно и следва да бъде потвърдено.

Определението на съда, с което отказва да спре производство по делото на основанията, които са посочени в чл.229 от ГПК, не е от тази категория съдебни постановления, които подлежат на обжалване, тъй като няма преграждащо процеса действие и защото законът не е предвидил изрично такава възможност.На обжалване подлежат определенията, с които се спира производството по делото, респ. се отказва спряно производство да бъде възобновено.В последната си част жалбата е недопустима и следва да се остави без разглеждане.

Предвид горното, Върховният касационен съд