Решение № 8458 от 31.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3034/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на Районна здравноосигурителна каса – Пловдив, чрез юрк. К. Славов, срещу Решение № 2072/23.02.2026 г., постановено по административно дело № 1904/2025 г. по описа на Административен съд - Пловдив, в частта по т. 1, с която е отменена Заповед за налагане на санкции № РД-26-01-505 от 13.08.2025 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса – Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационното оспорване – „Бестифарм“ ЕООД, гр. Пловдив не изразява становище. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С Решение № 2072/23.02.2026 г., постановено по административно дело № 1904/2025 г.,Административен съд - Пловдив отменил Заповед за налагане на санкции № РД-26-01-505/13.08.2025 г. на Директора на РЗОК – Пловдив, в частта по т. 1 - за налагане на санкция “финансова неустойка“ на „Бестифарм“ ЕООД в размер на 5000 лв. за нарушение на чл. 6, ал.1 от ИД № 165769/17.03.2025 г. Приел е, оспореният индивидуален административен акт, макар и издаден от компетентен орган и в рамките на правомощията му, но при липсата на мотиви, в отклонение от изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК и в нарушение на чл. 35 от АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че със Заповед за налагане на санкции № РД-26-01-505/13.08.2025 г.на Директора на РЗОК, по т.1 на търговското дружество, касационен ответник е наложена санкция в размер на 5000 лв., за извършило нарушение на чл. 6, ал. 1 от индивидуален договор № 165769/17.03.2025 г., съгласно който „Отпускането на ЛП, МИ и ДХСМЦ се извършва само в аптеката от магистър-фармацевт, работещ в нея, като същото се удостоверява чрез подписването на електронното предписание с КЕП.“ Спорният въпрос по делото е дали оспореният административен акт е издаден при наличие на изискуемите по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК фактически и правни основания за издаването му и дали административният орган е изпълнил задължението си за събиране на доказателства съобразно чл.36, ал.1 АПК вр. с чл. 35 АПК. Касационната инстанция изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд за наличие на основание за отмяна на заповедта в тази й част. Заповедта за налагане на санкции на Директора на РЗОК по своя характер е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да съдържа реквизитите, посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК. Неоснователни са твърденията на касатора, че не е налице липсата на конкретни фактическите и правни основания в заповедта и не е допуснат пропуск в хода на административното производство. Съгласно ТР № 16 от 1975 г. на ОСГК на ВС мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ, най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта. Налице е съществено нарушение на правилата за мотивиране на оспорения административен акт, което е основание за отмяната му. Наред с горното констативен протокол № РД-25-13-43-1/20.06.2025 г. не разкрива фактическите обстоятелства, обуславящи извода за извършено от касационния ответник нарушение на чл. 6, ал. 1 от договора. Налице е липса на конкретика, като констатациите на проверяващото лице се явяват бланкетни предположения, изведени единствено от софтуерните записи, без реално установяване на обективната истина. Като е отменил частично заповедта за налагане на санкции съдът е постановил законосъобразен съдебен акт, съобразявайки обосновано, че е налице нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, което е самостоятелно основание за незаконосъобразност на административния акт, обосноваващо отмяната му. Съдът правилно е преценил, че е следвало да бъде извършена проверка на твърденията на страната. Процесуалната пасивност на издателя на акта от вмененото му с чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК задължение за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и за служебното им събиране с помощта на всички допустими от закона способи обуславят наличието на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За да приложи правилно материалния закон, административният орган е следвало да установи съществуването на всички онези фактически основания, които законодателят е заложил като изисквания за извършване на дейността на „Бестифарм“ ЕООД и доколко е налице нарушение на чл. 6, ал. 1 от индивидуалния договор между страните. Този въпрос не е изяснен от административния орган. Административното производство в случая е проведено при сериозно нарушаване на процесуалните правила, а писмената покана в тази й част е издадена в нарушение на изискването за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая (чл. 35 АПК), което е довело до неправилно прилагане на материалния закон. Съдебната проверка по чл. 146, т. 4 от АПК за противоречие на оспорения акт с материално правни разпоредби се извършва въз основа на мотивите, изложени в административния акт и данните по административната преписка. В тази връзка предмет на контрол представлява преценката на административния орган за квалификацията на описаното деяние, като нарушение и съответствието на санкцията спрямо него. Предвид изложените в оспорената заповед мотиви настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед е издадена при неизяснена фактическа обстановка, довела до неправилно прилагане на материално правните разпоредби. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение