Определение № 11460 от 24.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9364/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на В. П. Н., чрез адв. Бангиева, против определение № 7376 от 13.06.2024 г., постановено по адм. дело № 1625/2024 г. по описа на Върховен административен съд, второ отделение, с което на основание по чл. 159, т. 4 АПК са оставени без разглеждане жалбите на В. П. Н., „Трансекспрес“ ЕООД, „Транслог карго“ ЕООД и М. Е. Е. срещу Разрешение за строеж № РС-76/19.10.2023 г., издадено от министъра на регионалното развитие и благоустройството, както и жалбата на В. П. Н. против разпореждането за допуснато предварително изпълнение на разрешението за строеж и е прекратено производството по делото.В частната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и се иска неговата отмяна със законните последици. Ответникът министър на регионалното развитие и благоустройството не ангажира становище по частната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, но само в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на В. П. Н., а в останалата част частната жалба е недопустима, тъй като определението преклудира процесуални права на други жалбоподатели, които чужди процесуални права не могат да бъдат упражнени от Н.. В тази част частната жалба е процесуално недопустима, поради липса на изискуемата активна процесуална легитимация и следва да се остави без разглеждане. В частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на В. Н., срещу Разрешение за строеж № РС-76/19.10.2023 г., издадено от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и срещу разпореждането за допуснато предварително изпълнение на разрешението за строеж и е прекратено производството по делото, частната жалба е допустима, но неоснователна. За да прекрати производството по делото на основание чл. 159, т. 4 АПК по жалбата на Н., първоинстанционният съд е приел,че той не попада в кръга на заинтересуваните лица по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ, тъй като не е възложител на строежа, доколкото възложител е ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура“, нито е лице, разполагащо в право да строи в чужд имот по силата на специален закон. Н. не се легитимира в процеса и като собственик или носители на ограничени вещни права върху поземлените имоти, в които е разрешено строителството по приложенията към т. 1 от Решения №№ 694/01.10.2020 г. и 225/14.04.2022 г. на Министерския съвет за отчуждаване за държавна нужда на имоти – частна собственост за изграждане на обект "Модернизация на железопътен участък гара София - гара Волуяк“. Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че за жалбоподателят Н. не е налице правен интерес от оспорването. С оспореното Разрешение за строеж /РС/ № РС-76/19.10.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството е разрешено на Държавно предприятие „Национална компания „Железопътна инфраструктура“ да извърши предвидените строителни и монтажни работи съгласно одобрения на основание заповед № РД-02-15-124/04.08.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството технически проект, неразделна част от разрешението за строеж, за обект: „Развитие на Железопътен възел София: железопътен участък София-Волуяк (без жп гара София централна, вкл. и жп гара Волуяк) - модернизация на участъци 2.3 и 2.4“, включващ: Участък 2.3. Междугарие София-Волуяк от км 5+300 до км 6+600: трипътна електрифицирана железопътна инфраструктура – реконструкция и ново строителство; Участък 2.4. ЖП гара Волуяк от км 6+600 до км 9+200 - реконструкция и ново строителство, и Участък 2.4.1. Пътен надлез на км 7+597. Това РС подлежи на обжалване единствено от лицата, попадащи в обхвата на определените в чл. 149, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 ЗУТ заинтересувани лица, между които не е жалбоподателят Н. като собственик на съседен имот, незасегнат от разрешените строителни дейности. Съгласно приложимата в случая разпоредба на чл. 149, ал. 2, т. 1 във връзка със ал. 1 ЗУТ, приложена правилно в обжалваното определение, заинтересувани лица в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1 - възложителят и собственикът на земята. В тази норма изчерпателно са изброени лицата, разполагащи с активна процесуална легитимация за оспорване на РС, поради което разширителното й тълкуване е недопустимо. Следователно за Н. не е налице изискуемият правен интерес от оспорването, което правилно е определено от тричленният състав на ВАС като основание за оставяне без разглеждане на жалбата му, а също и на искането за отмяна /спиране/ на допуснатото предварително изпълнение на РС. Твърдението на жалбоподателя, че с разрешението за строеж се засяга автомобилният достъп до имота му през съществуващия прелез, не може да обоснове активната му процесуална легитимация, с оглед обсъдения по-горе характер на нормата на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. С оглед на изложеното, обжалваното определение в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на В. Н., срещу Разрешение за строеж № РС-76/19.10.2023 г., издадено от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и срещу разпореждането за допуснато предварително изпълнение на разрешението за строеж и е прекратено производството по делото, следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд,